М узеят на науките в Лондон предлага интересна изложба, която позволява на млади и стари да надникнат отвъд тайните на съвременните шпиони. Експозицията е организирана с активното участие на бивши служители на британското външно разузнаване MI6 и американското ЦРУ.
Едва ли има някой, който при споменаването на думата таен агент да не се сеща за Джеймс Бонд и, разбира се, за всичко, което върви с него: спортни коли, казина, елегантни костюми, сухо мартини.
Колкото и да е жалко обаче и както често се случва действителността е доста далеч от агент 007. Хората работили по изложбата в Лондон споделят, че си дават сметка
колко обикновени са всъщност истинските тайни агенти
и че те почти не използват ултрамодерните джаджи от арсенала на Джеймс Бонд.
Друг един Джеймс, но с фамилия Фрудони, уредник на изложбата, разказва, че шпионите са използвали в миналото желатинови бонбони, за да направят фалшиви отпечатъци. Това е много прост начин и в същото време лесен за отърваване от доказателства - достатъчно е да изядете бонбоните.
Освен тези апетитни джаджи има и други, по-високо технологични и по-притеснителни - като малък бял предмет. Това е ключ, който можете да включите към компютър и който запомня всички натиснати от вас клавиши. Така всичко написано от някой човек може да бъде прочетено.
Днес това се използва от информационни
компании, за да контролират служителите,
но също и от родители, които искат да следят какво правят децата им в интернет, за да ги предпазят.
Именно това е и една от целите на изложбата - посетителите да си дадат сметка, че да шпионираш и да бъдеш шпиониран може да е част от ежедневието на всеки.
Днес Стиг Берклин живее спокойно като пенсионер в Швеция, но животът му е бил коренно различен. В действителност той е заемал ключови постове-мечта за всеки един шпионин.
Известно време Берклин работи в армията и имал достъп до информация за тайни обекти по шведското крайбрежие. По-късно постъпва на работа в тайната полиция, което му позволява да информира съветските служби за работата на контраразузнаването, а опитите на шведските служби да разкрият шпионина се проваляли един след друг.
През 1979 г. обаче той е задържан и осъден на доживотен затвор. В продължение на три години подготвя план за бягство и през 1987 успява да го изпълни успешно.
Вечерта на 6 октомври той се измъква преоблечен през задния вход на сградата. През нощта Берклин отива при жена си в едно от предградията на Стокхолм, а рано сутринта отпътува за Финландия.
С помощта на три автомобила, за да прикриват следите му, той успява да се добере до посолството на СССР в Хелзинки.
След прехвърлянето си на изток той живее последователно в Москва, Унгария и Ливан. След падането на Берлинската стена той се завръща в Швеция - през 1994, и още на летището е прибран от своите колеги.
Следва тригодишен престой в затвора и през 1997 един от големите шпиони на Студената война е помилван. Последната новина около него е, че миналата година е станал член на шведската комунистическа партия.
"Българският чадър", с който е убит писателят Георги Марков през 1977 г., е
един от експонатите на Международния музей на шпионажа
във Вашингтон. Много преди това "българският чадър" стана нарицателния термин за методите на действие на служителите от КГБ.
Владимир Костов - писател-дисидент, който оцелява след подобно нападение в Париж, пише по-късно книгата "Българският чадър".
Няколко българи от службите бягат на Запад в същия период. Най-висшият офицер сред тях е Стефан Свръдлев, който е ръководил много операции на службите в чужбина.
През 1972 г. той успява да изнесе информация за западните служби. При емигрирането си бившият разузнавач е носел чанта с 500 документа. Следващите осем години Свръдлев работи за гръцките тайни служби. През 1982 г. той дава сензационно интервю за вестник "Либерасион", в което заявява, че е било немислимо българските разузнавачи да действат самостоятелно извън страната.
В една от книгите си - "Времето на убийците", американската писателка и журналистка Клеър Стърлинг цитира друг от избягалите разузнавачи - полк. Хикс, който твърди, че всичките източноевропейски страни са използвали авиолиниите си за шпионска дейност.
Във всяка западна столица вторият човек в представителството на авиокомпанията е бил агент на службите по сигурност.
Интересно е, че ние наричаме хората от българските тайни служби разузнавачи, а чуждите разузнавачи - шпиони. Въпрос на гледна точка, коментира един от съвременниците в тази професия.
Част от външното разузнаване е научно-техническото, на което са сътрудничили професори, директори на предприятия. Днес голямо значение придобива конкурентното разузнаване, което засяга пряко бизнес средите.
Наред с това всяка страна, която държи да се информира максимално, продължава да
поддържа мрежа от опитни разузнавачи
Част от тях работят за връщане на български културни ценности. Благодарение на разузнаването в страната бе върната "История славянобългарска".
За професията на разузнавачите се знае, че е за цял живот и е много рискова. Средногодишно сред бившите и сегашните служители се регистрират между 10 и 15 самоубийства или убийства.
