"Български кампании" е озаглавена статия в списание "Журналист" (journalist.de), издание на германския журналистически съюз (djv.de). В статията се прави обстоен анализ на българския печат с оглед на свободата на словото.
"Комунистическия режим в България беше свален преди 18 години. "Промяната навърши пълнолетие", написа седмичникът "Политика"(politika.bg) през ноември 2007 г.
Само че българската журналистика все още страда от детски болести. Най-известният пример за това е актуалният скандал с т.нар. афера Батак, която разтърси България и предизвика отзвук в германските медии: все пак два български вестника на германския медиен концерн ВАЦ (waz-mediengruppe.de) изиграха значителна роля за скандала".
Така започва анализът на Франк Щир в списание "Журналист". След като представя накратко темата на несъстоялата се научна конференция за Батак, както и обвиненията срещу докторантката от Берлинския свободен университет Мартина Балева за това, че преиначавала българската история, авторът заключава:
"Изминаха няколко дни на национална истерия докато група интелектуалци се солидализираха с Балева и протестира срещу ограничаваната свобода на науката".
Медийният отзвук на несъстоялата се научна конференция за Батак е само един от поводите за анализа, поместен в "Журналист". В него се цитира коментар на журналиста от "Дойче Веле" (dw-world.de) Александър Андреев, според когото свободата на българските медии свършва там, където започва политическият и икономически натиск върху тях.
Според Франк Щир този извод обяснява, защо американската организация "Фрийдъм хауз" (freedomhouse.org) нарича българската преса "полусвободна", а организацията "Репортери без граници" постави България на 51-во място в класацията си за свобода на медиите и предупреди за това, че българските журналисти рискуват физическа разправа.
В статията четем: "Фоторепортерът Емил Иванов изпита на собствен гръб това предупреждение. При опита си да отрази съдебен процес фоторепортерът на вестник "Експрес" (express.bg) беше набит от полицаи.
След задължителната проверка по случая вътрешният министър Румен Петков заяви, че пазителите на реда са изпълнили задълженията си. Петков е известен със специалното си отношение към медиите. На пресконференция заради изненадващата оставка на заместник-министър в края на ноември, Румен Петков реши, че на журналистите им е забранено да задават въпроси".
В статията се припомня и за случая с вестника на СБЖ - "Поглед", чийто главен редактор, заместник-главен редактор, както и журналиста Румен Леонидов бяха уволнени.
Германското списание отбелязва, че уволненията са заради статия, в която се критикува едностранното отразяване на учителската стачка във вестник "Труд". В статията е цитиран журналиста Ясен Атанасов с думите: "Разбира се, че не мога да го докажа, но не само аз предполагам, че в този случай главните редактори на "Труд" са оказали въздействие.
В България не е необичано да се посяга към телефона, когато някой се чувства засегнат от дадена статия. Нещата се уреждат от позицията на властта, с която разполагаш. В това отношение в сравнение с миналото, нещата в България са се променили малко", заключава Ясен Атанасов.
В статията на "Журналист" се цитира и журналистката Людмила Димова от "ЛИК" (издание на БТА), която припомня за исканията да се превърне Съвета за електронни медии (cem.bg) в независима от партиите институция. Според Димова обаче сега управляващата коалиция не прави нищо за нужната промяна в българския медиен закон.
"Случайно ли е това?", пита риторично авторът на статията в германското "Журналист". Отговорът му: "Това е по-скоро поредният симптом за проблемите на българската медийна система. А всъщност тя би трябвало да вдъхва надежди.
Всички важни медии в България, например, подписаха през ноември 2004 г. декларация, с която се задължават да спазват журналистическата етика. Въпреки това всеки ден във вестниците има фрапиращи примери за неспазване на основни принципи на тази етика, пише "Журналист" и дава за пример текст на Мартин Карбовски в "Стандарт" (standartnews.com/bg), в който новоизбраните кметове се призовават индиректно да използват булдозери, за да разчистят циганските гета.
В края на статията си в "Журналист" Франк Щир припомня за поздравителното писмо на българския премиер Сергей Станишев до вестникарска група "България" по случай 10-годишния й юбилей. В него премиерът хвалел вестниците й с думите: "Вие задавате тона на събитията". "На фона на историята с конференцията за Батак и господстващата позиция на "24 часа" и "Труд" тази похвала има доста своеобразно звучене", заключава авторът.
