В ременно изпълняващият длъжността посланик на Сърбия в България Деян Финич съобщи пред участници в кръгла маса, организирана от български инвеститори в Сърбия, че сръбската държава подкрепя чуждестранните инвестиции и ще гарантира тяхната сигурност.
Темата на днешната кръгла маса бяха българо-сръбските отношения в контекста на новите политически реалности и признаването на независимостта на Косово.
Представителят на Сръбската стопанска камара в България Любиша Митич приветства българския бизнес и заяви, че камарата няма да създава пречки пред нашите делови среди.
Никой няма да създава организирани пречки, допълни той, но не изключи възможността от единични случаи на евентуални проблеми.
По данни на камарата, България е на седмо място по внос в Сърбия. За последните четири години стокообменът е нараснал с 48 на сто. Фирмите със смесен капитал са 271. България е на второ място по брой приватизирани фирми в Сърбия.
По данни на зам.-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев, за миналата година стокообменът между България и Сърбия е бил около 800 милиона евро, което нарежда Сърбия едва на четвърто място сред балканските страни.
Междувременно косовски вицепремиер отхвърли проекта за споразумение, предложен миналата седмица от сръбския министър за Косово Слободан Самарджич на мисията на ООН ЮНМИК, който предвижда "функционално разделение на сърби и албанци в Косово", предадоха информационните агенции.
Помолен да коментира предложенията на Самарджич, вицепремиерът на
Косово Хайредин Кучи заяви: "Напомнят за стария начин на мислене. Единствените наши събеседници по въпроса за Косово са косовският народ и международната общност".
Самарджич, който е член на партията на премиера в оставка Воислав Кощуница, е направил предложението за подялбата на Косово по етнически линии по време на среща със зам.-ръководителя на ЮНМИК Лари Росин в края на миналата седмица, но без да има одобрението на сръбското правителство.
Предложението се отнася до всички зони в Косово, където живеят сърби, а не само за Северно Косово, където сърбите са мнозинство.
Политическите представители на косовските сърби също не одобриха проекта, като повечето от тях изразиха мнение, че предложенията не са приложими на практика и не може да бъдат осъществени южно от река Ибър.
В проекта пише, че Белград признава юрисдикцията на ООН в Косово и че само сърбите, а не косовските албанци, могат да контролират полицията, съдебната система и граничните митнически служби в около 15 процента от територията на Косово, където сърбите са мнозинство.
Сръбският премиер в оставка Воислав Кощуница пък за пореден път обвини Запада в "цинично заграбване на територия под предлог на хуманитарна намеса".
"Сега е повече от ясно, че жестокото унищожаване на Сърбия по време на бомбардировките на НАТО е имало една единствена цел - да превърне областта Косово в първата държава на НАТО в света," каза Кощуница пред белградската агенция ТАНЮГ.
На днешната дата през 1999г. НАТО започна бомбардировки срещу стратегически цели в Сърбия. Въздушният обстрел продължи 78 дни, докато покойният бивш югославски президент Слободан Милошевич най-после се съгласи да изтегли силите си от Косово.
Бомбардировките бяха прекратени на 10 юни 1999г. с подписването на Кумановското споразумение и приемането на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. В тези актове бе предвидено изтеглянето на югославската армия от Косово, където след това бяха разположени международни военни сили.
