Българската култура - между държавата и пазара

Конференция на тема "Българската култура - между държавата и пазара" е организирана на 13 и 14 юни в Националния дворец на културата.

Цел на форума е да се дискутират състоянието, перспективите и управлението на българската култура в радикално променени условия с помощта на държавно субсидиране и насочване и при пазарни взаимодействия.

"Българското общество тепърва ще структурира сериозен културен пазар, като същевременно с присъединяването към Европейския съюз ще се превърне в част от друго функциониращо културно пазарно пространство. Това означава реален сблъсък с ново разбиране за културата, заявяват организаторите.

И цитират Умберто Еко - "културата като шоу-бизнес" - и Ги Дебор - културата като икономика в "зрелищното общество".

Сериозността на подготовката и намеренията личи в авторитета на хората, подготвили конференцията: чл. кор. проф. Васил Проданов, директор на Иинститута за философски изследвания при БАН, ст. н.с. Александър Янакиев, директор на Института за изкуствознание при БАН, проф. д-р Богдан Богданов, председател на настоятелството на Нов български университет, доц. Александър Димчев, декан на Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охриддски", проф. Пламен Джуров, съветник на министъра на културата.

Към докладите и изказванията има големи очаквания. От тях се иска:

- Да се анализират недостатъците на досега наложилите се взаимоотношения между пазарни и непазарни регулатори във функционирането на българската култура;

- Да се намери адекватната културна политика, която да стимулира развитието на културата в условия на недостиг на средства и потребност от създаването на ефективно публично-частно партньорство в областта на културата;

- Да се дефинират границите, в които от гледна точка на националните приоритети и финансовите възможности би трябвало да се ограничи действието на държавата по отношение на българската култура;

- Да се пренесат добрите практики във взаимодействието между култура и пазар от европейските страни в България. Да се обсъдят различни модели на финансиране на култура и културни стратегии;

- Да се намерят допълнителни механизми за съхранение на националната култура;

- Да се противодействува срещу опошляването и негативните следствия за културата в резултат на доминиращо пазарна регулация;

- Да се засили интегриращата роля на културата във взаимоотношенията на различните етнически, религиозни и социални групи в българското общество.

В поканите за участие организационният комитет търси отговорите на:

Как бихме могли да тълкуваме фразата на Оскар Уайлд "Пазарът знае всичко за цените и нищо за ценностите"?

Можем ли да се съгласим с Джордж Сорос, че "пазарният фундаментализъм убива ценностите"?

Какво е състоянието и какви са тенденциите в българската култура днес и в отделните нейни видове - литература, живопис, музика, приложни изкуства, сценични изкуства - театър, опера, балет, кино, цирк, библиотеки, читалищна дейност, издателска дейност, културно-историческо наследство и пр.?

Aко икономиката и културата са две относително самостоятелни и необходими сфери на обществен живот, свързани с много и нееднозначни връзки и всяка от тях може да влияе на другата, какво е и какво трябва да бъде взаимодействието между тях при съвременната българска култура и икономика?

Каква е и каква трябва да бъде степента на автономност на различните културни продукти спрямо пазара и държавата?

Нужно ли е да се защитава националната култура?

Какви са тенденциите на глобалния пазар на културни продукти и как се съчетават те с националните пазари на такива продукти?

Каква диагноза можем да направим на пазарното функциониране на различните културни продукти в България?

Как да съчетаем чрез културната политика притегателността на зрелищността и игровостта в културата на забавлението и задаваните от нея културни модели и необходими за обществото социализационни функции?

Каква да бъде разликата в генерирането и функционирането на художествените уникати и масовия културен феномен като културни продукти в контекста на отношение между държава и пазар?

Съгласни ли сте с твърденията, че българската държава отделя в своя бюджет повече пари за култура на човек от населението в сравнение с Великобритания и това е твърде много?

Какво е и какво трябва да бъде съотношението между държавни и недържавни културни институции при решаването на проблемите на българската култура в условия на недостиг на средства и глобализационен натиск на чужди културни образци?

Как ще оцените ролята на българското законодателство за създаването на оптимално взаимоотношение между пазарно и непазарно регулиране на културата?

Доколко предвидените със споразумението с ЕС клаузи, отнасящи се до българската култура, допринасят за нейното по-нататъшно развитие и утвърждаване?

Как е решен и как би трябвало да се решава въпросът за културата като стока в рамките на Световната търговска организация?