Известно е, че икономиката, която в днешно време определя съдбата на практически всичко останало в живота, е инерционна величина, свързана като етапи във времето. Това, което се случва днес, е следствие само в детайлите от това, което правим днес, и е фундаментално следствие от това, което е правено вчера. Във връзка с това има един елемент от възпитанието на японците, които понякога правят странни неща. Неща, които не се разбира за какво са. И като попиташ, получаваш отговор, че работата се прави, за да е от полза на децата след 100 години. Примерът е съвсем сериозен. Но целта в момента не е да обсъждаме японците и чуждия положителен опит. А да се вгледаме в собствения отрицателен като първопричина за несполуките ни.
Целият преход в България минава под знака на две слънца - ЕС и НАТО. Те всъщност са едно и също слънце, отразено в две огледала. Слънцето на западната цивилизация, на която завиждаме за благосъстоянието й, като се надяваме да го получим и ние. Само че докато се вглеждахме, отблясъкът му ни заслепи и ни попречи да видим предпоставките, които седят зад него. И че основната част от тях имат егоистичен характер, който доста пряко ни засяга и нас. Т.е. до известна степен благосъстоянието на Запада и нашето благосъстояние си противоречат. И макар и малко като относителен дял, вероятно и нашето сринато благосъстояние е допринесло за нарастването на тяхното.
Като се чудим какво става днес, нека да видим какво стана преди време. Като се чудим защо няма работа, защо пенсиите са ниски и държавата е бедна, нека да видим какво се натвори в последните години. Огромна част от икономиката ни се срина, защото беше неефективна и некачествена. Срина се обаче и голяма част от качествената. Това стана точно под натиска на конкуренцията от същия този Запад. Не може да се каже, че това е лошо поведение от тяхна страна - те си защитават интереса. Но резултатът за нас е лош.
Факт е, че България имаше военна индустрия на световно ниво. И също така е факт, че глобалното свиване на оръжейните пазари е по-малко от отчетеното свиване на българските производители. Факт е, че на нашите пазари сега са чужди фирми. Повечето от тях са западни. Тези фирми продават, печелят пари и плащат високи заплати и данъци. Нашите заводи се закриват, уволняват хора и фалират.
Подобни изпълнения се получиха и в други индустрии като фармацевтичната, козметичната, туризма (дори и той, въпреки тазгодишния възход), селското стопанство и пр. Факт е, че имахме добри продукти, които изнасяхме. И факт е, че ги загробихме не единствено заради собствената си глупост (макар че и тя не бе малко), но и заради егоистичния натиск на Запада. Факт е, че само български министри и премиери се изказваха, че нямало да продаваме оръжие и прочее такива. Пряко следствие от сриването на тези икономически единици в миналото е днешното ни "дередже".
Точно в момента тече поредният рунд от същия мач. Този път на ринга е АЕЦ "Козлодуй". Може и да звучи нетактично, но Европейският съюз се прави на "луд", че не разбира какво става. Взел е някаква експертиза отпреди 10 години и на нейна база уж ни притиска. Но съюзът знае много добре какво е истинското състояние. Той чете докладите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), на собствените си разузнавания и на собствените си фирми, които участваха в модернизацията. Всички са много наясно с безопасността на централата, но продължават да си държат на своето. Защо? Ами защото става дума за конкуренция и пари. А тук никой не прави компромиси. Сега като ни закрият първите четири блока (два от които вече можем да ги броим за закрити), това освобождава пазар от 1760 МW. В България пък освобождава работници, намалява печалбите и вноските в хазната. Ей това правим в момента и след няколко години ще се чудим защо още сме зле. Ами като закрием всичко свястно и работещо, какво да остане? От ЕС нищо не обещават, нито дават компенсации. Оттам само ръкопляскат и се усмихват. Но не правят нищо, което да осигури тук работни места и благосъстояние. То не им е и това работа, де - те се грижат за собствените си народи. Обаче къде и защо гледаме ние?
Безапелационните отстъпки в името на имагинерни идеи фундаментално подкопават икономиката. Закриването на четирите реактора е не само закриване на четири реактора. То е откъсване от тъканта на стопанството на четири работещи и създаващи обороти единици. Около подобни по-едри структури има навързани стотици и хиляди по-дребни, които ги обслужват. Като се закрие едрото, умират и дребните. Нека не се лъжем - така нареченият "среден и дребен" бизнес е производен (храненик) на едрия, а не е нещо магическо, което може да ни спаси от всичко. В САЩ навремето, точно поради тази причина, правителството пряко наля пари в "Крайслер" - една частна компания, - за да не фалира. Защото се прецени, че ефектът от верижните фалити на всички свързани с нея ще е много по-голям от субсидията. А ние - закрийте и затваряйте.
Много интересен е и случаят с "Кремиковци". Това предприятие е полезно за икономиката на страната, дори и когато работи на загуба. Защото генерира огромни обороти, от които живеят много работници и дребни фирми. Така при затруднения е разумно то да се подпомогне, а по-късно да си върне помощите, като дойде време на печалби. В това отношение (стоманената индустрия) САЩ дори въведоха защитни мита, нарушаващи търговския мир с ЕС. В България всичко с лека ръка се погубва и после безработни и пенсионери протестират защо са бедни.
По подобна схема се "троши" всичко в държавата. Никой още не е обяснил защо му е на НАТО да ни нареже качествените ракети, при положение че като станем съюзници, те стават ракети на НАТО? Защо ликвидираме танкове и кораби във време, когато САЩ се готвят да водят войни навсякъде по света? Може би, защото трябва след това да започнем да си купуваме оръжия от Запада и от САЩ, за да им създаваме работни места и доходи...
Всяко нещо на света е обективно обусловено. Нашата си катастрофа не ни е паднала от небето. Сами си я направихме и други ни помогнаха. Защото им се "връзваме" и ги слушаме прехласнато, когато ни говорят неща, изгодни само на тях. Българското общество трябва да престане с тези опиянявания от демагогии и да погледне реалността. И да подходи към западните си "доброжелатели" по начин, който ще му донесе ползи, а не вреди.
Факт е, че всичко, което очакваме да ни дадат ЕС и НАТО, можем и сами да си го постигнем. Тези организации са по-скоро модел за успешно поведение в свирепия свят, а не толкова чисто членство. Основната полза от ЕС е достъпът до местните пазари. Но това България и сега си го има по линия на предварителните споразумения. Освен това по линия на СТО много от пазарите се либерализират глобално. Основната полза от НАТО в икономическо отношение е по-голямата сигурност. Но тя никак не е задължително да се случва чрез заробване на НАТО. Съществува и възможността за чисто политическо членство, без военно обвързване. Т.е. пак сме съюзници, но нашата си армия ние си я командваме и въоръжаваме. Във военно отношение негативите в Българската армия не са свързани с не-членството ни в НАТО, а с наследството от тоталитарното минало. Проблемите са в робовладелската и организация, пълното незачитане на правата на войниците, конфликтите млади-стари, лошото облекло и храна и пр. Но това са елементи, които и сами можем да си оправим. Та нима България никога не е имала достойна армия? Нима тази армия не е побеждавала всичките си врагове във всевъзможни войни? Защо трябва непременно да се закопаем в НАТО и да се подчиним на икономическите заповеди, които то прокарва?
Пълно безумие е и България да подкрепя войната срещу Ирак, при положение че има да си взима пари оттам. Но кой освен нас е луд да си застрелва длъжника?
Ако САЩ са толкова навити на война, нека да изкупят дълга ни и ще ги подкрепим. Два милиарда долара са нищо в сравнение със сметките, че всеки месец война там щял да струва между 7 и 10 милиарда... Те няма да ни ги платят, де, но тогава какво им се натискаме за съюзници? За какво са ни? За да ни подкрепят за НАТО, където ще им купуваме самолетите и танковете...
И разбира се, най-големия провал на западното идолопоклонничество - пълното сриване на връзките с Русия. Това е истината - не е виновна Русия, не е виновен този или онзи политик. Виновни са всички, които за да се харесат на Запада, напълно "от...ххх...ха" връзките с Русия. Извинения за мръсната дума, но си е така. Използвам я, защото най-точно изразява статуквото. България е единствената държава, чийто външен министър навремето се закани да съди Русия! Резултатът е, че империята просто ни отритна окончателно. Тя много добре знаеше, че това, което има да си го взима от нас, и без това ще си го вземе - ние няма от кого друг да купуваме енергоресурси. Има, но е по-скъпо. Така Русия продължава да си ни продава нефт и газ, взима по над 1 милиард долара годишно от нас, а в замяна ние нямаме какво да изнесем там... Това е истината. Нашите стоки се обмитяват като стоки на развита държава, докато цяла Източна Европа, включително и "отличничките" за ЕС, са се уредили с по-ниските ставки на "развиващи" се страни. Отделно са пълното несъдействие на Русия по време на косовската криза, пълното незачитане на мнението и в Съвета за сигурност на ООН и пр.
ЕС и НАТО са един модел за поведение, който трябва следваме, за да бъдем просперираща и достойна държава. А не са модел, на който трябва да се подчиним, за да може евентуално след това, той да ни даде като милостиня няколко трохички. Факт е, че за България не съществува алтернатива на интеграцията в ЕС. Но има разлика между различните видове интеграция. Едно е да влезеш в замъка на Артур и да седнеш на Кръглата маса, а друго е да влезеш в столицата и да бъдеш крепостен селянин (в добрия случай) и просяк (в лошия). Мнението на света за нас е катастрофално негативно. Показа го дори и погрешният арест на българския студент заради ножици в багажа му. Но не толкова самият арест, колкото фактът, че световните медии използваха случая, за да създадат новина. Ами така е - новина си е като хванеш "българин" с ножици в багажа. Защото "българин" минава за терорист в западното съзнание. Това е истината. Истина, създадена от същия този западен егоизъм, който винаги гледаме да не видим докато му идолопоклонстваме. Но единственият ни избор е именно първо него да изучим, преди да се надяваме, че ще влезем като равноправни членове. Защото иначе никога няма да влезем. Никой не приема да нарича равни на себе си нещастници и мизерници. И дори и да влезем чисто формално, в никой случай няма да сме около Кръглата маса. Не и без да имаме собствена, а не подарена от някой друг стойност.
Но и самият смисъл от "стойността" не е самото влизане някъде. Той е собственото ни благосъстояние, работни места, данъци и добър живот. А не мизерия и чудене "откъде ни е дошло". Защото в момента си посяваме за следващото "откъде ни е дошло"...
