Макар и не толкова често споменаван от българските медии като някои свои колеги, еврокомисарят по вътрешния пазар Чарли Макгрийви често е определян от специалисти като човека, който отговаря за най-важното портфолио в Еврокомисията.
За него се смята, че е допринесъл най-много за вдигането на крака на Ирландия и превръщането й в една от най-успешните западни икономики, докато беше неин финансов министър.
Сега Макгрийви отговаря в Брюксел за общия пазар, борбата с протекционизма, свободното движение на хора и работна сила, финансовите и пощенските услуги и др.
- Вие често защитавате свободното движение на работници, което е и част от вашето портфолио. Именно вашата страна обаче - Ирландия - взе решение да ограничи свободния достъп на българи и румънци до трудовия си пазар, въпреки че не наложи подобно ограничение за държавите, които влязоха през 2004 г.
Как тълкувате подобно решение - като дискриминация или като естествена реакция на протекционизъм?
- Аз не бях член на ирландското правителство, когато беше взето това решение. Но за сметка на това все още бях член на кабинета при предишното разширяване. Бях много доволен от решението, което взе тогава правителството.
Заедно с Великобритания и Швеция само ние позволихме пълен достъп до трудовия си пазар на новоприетите членки. Това решение се оказа благотворно за ирландската икономика.
Безработицата беше и си остана на рекордно ниски нива въпреки факта, че изчислено на глава от населението, Ирландия прие най-много хора от новите членки. Така че нашето решение се оказа много позитивно.
Що се отнася до България и Румъния, Ирландия реши да наложи преходни периоди за отварянето на пазара си по примера на останалите членки на ЕС.
Мисля, без да твърдя, че това е основната причина, че един от водещите фактори за налагане на ограниченията беше решението на Великобритания да предприеме подобна стъпка.
Причината е, че поради исторически причини хората не се нуждаят от паспорти, за да пътуват между двете страни. Затова, след като британското правителство взе решение да наложи ограничения, за ирландското щеше да бъде много трудно да заеме по-различна позиция.
Защото тогава Великобритания щеше да поиска от Ирландия да бъдат въведени някакъв вид паспорти или визи между двете страни, а това вече щеше да се отрази негативно на всички ирландски граждани.
- Определят ви като най-успешния финансов министър на Ирландия и според оценката на "Муудис" сте превърнали страната си в "най-силната западна икономика".
Какво се крие зад подобен успех и реалистично ли е да се мисли, че някои от новоприетите страни членки като България например биха могли да го повторят?
- Много международни вестници са ми задавали подобен въпрос. И аз винаги съм отговарял, че икономиката все пак не е точна наука. Така че това, което е проработило в една страна членка, може да не бъде подходящо за друга.
Определено има неща, които България не може да изкопира. Освен това не трябва да се забравя, че през един много дълъг период от време Ирландия експериментираше с различни видове икономически модели - някои от тях успешни, други - не.
С времето ние комбинирахме много различни фактори. Но основното нещо, което може да бъде взаимствано и от България, е да се научи да използва максимално своето членство в ЕС.
Когато Ирландия се присъедини през 1973 г., ние бяхме най-бедната страна в съюза. За 34 години изминахме дълъг път и успяхме да се превърнем в една от най-богатите държави в Европа. И голяма част от този успех се дължи на факта, че максимално добре използвахме членството си.
Участието в единния пазар и базирането на чуждестранни фирми в Ирландия ни позволи да търгуваме свободно с останалите европейски страни. Според мен България трябва да успее да извлече дори по-голяма полза от това, защото Ирландия е остров и контактът ни със Западна Европа е много по-затруднен.
Така че аз съветвам България да използва пълноценно потенциала на единния пазар, който вече включва 490 млн. души.
Необходимо е също така да се разработят добри програми, които ще позволят успешното използване на средствата от еврофондовете. Тези пари трябва да се използват за развиване на инфраструктурата, което на свой ред ще позволи на вашата икономика да се развива.
Така че аз вярвам, че след 15-20 години България ще е отбелязала успешно развитие. Надявам се само българите да не се залъгват, че напредъкът ще бъде винаги равномерен.
Те трябва да разберат, че винаги ще има пикове и спадове, така, както беше и в Ирландия.
- Как оценявате икономическото развитие в България до момента?
- Мисля, че икономическият климат е много здравословен. За да се убеди в това човек, е достатъчно да се видят икономическите показатели. Вярно е, че процентът на благосъстояние на глава от населението представлява много малък дял спрямо общите европейски стойности, но очаквам това да се промени и той да нарасне.
Именно затова се предвижда и този трансфер на средства към България, както това се случи и в Ирландия и всички други държави членки.
Българското правителство обаче ще трябва да представи наистина много добри проекти, за да успее да усвои тези фондове.
Те ще засилят икономическото развитие на страната и именно поради тази причина ние силно се надяваме, че средствата ще бъдат максимално добре усвоявани.
- В момента в България се вихри корупционен скандал, който засегна и членове на кабинета. Смятате ли, че той може да се отрази негативно на чуждестранните инвестиции в страната?
- Ако се върнете назад в историята на ЕС, можете да намерите много скандали, които са се развивали както в старите, така и в новите членки. Нещата, разбира се, всеки път са различни.
В случая с България Европейската комисия упражнява механизъм на наблюдение и ще обяви своя доклад следващия месец (мониторингов доклад, в който Брюксел трябва да даде оценка на борбата с корупцията и организираната престъпност в България - бел.ред.)
Вярно е, че не точно подобно нещо трябваше да последва присъединяването. Вярно е също така, че ние очакваме България да покрие много високи стандарти.
Що се отнася до вашия въпрос за чуждестранните инвестиции - не знам. Това знаят може би само чуждестранните компании. И все пак смятам, че за целия свят са валидни няколко основни фактора, които търсят чуждестранните инвеститори - политическа стабилност, сигурност за техните инвестиции и управление, което е отворено и прозрачно.
Това е универсално правило за всички преки чуждестранни инвестиции навсякъде по света. От Европейската комисия и другите страни членки ще следим много отблизо развоя на събитията.
Сигурен съм обаче, че и самите български власти са загрижени за репутацията на България.
- Как виждате бъдещето на преговорите за присъединяването на Турция и какво ще бъде отражението на нейното евентуално членство в ЕС върху единния пазар?
- Механизмът вече е започнал, но както знаете, този въпрос е много чувствителен за някои страни членки. Така че окончателното решение за членството на Турция ще бъде взето на ниво държавни глави.
Аз не искам да използвам изрази като "ако" и "дали" членството на Турция ще се случи, но трябва да се знае, че това ще бъде един много дълъг процес. Страната ще трябва да преодолее много изпитания, преди съветът да вземе решение за нейното приемане в ЕС.
- Често застъпвате тезата, че протекционизмът подкопава бъдещето на Европа и Европейската комисия трябва да се бори с него.
Как реално обаче може да бъде осъществено това предвид нарастващия протекционизъм в някои водещи европейски страни и най-вече след избирането на Никола Саркози за президент на Франция, който е известен със своето застъпничество за националните компании?
- Действително като комисар често съм се изказвал против протекционисткия повей, който идва от различни посоки. Убеден съм, че целият успех на Европа се дължи именно на отворения й пазар.
Ако се вгледате в развитието на отделните членки, ще видите, че тези от тях, които най-бързо отвориха пазарите си, отбелязаха и най-бързо и силно развитие. Вярно е, че в моменти на икономически спад се появява естественият рефлекс да се защитава това, което е наше - нашият дом, бизнес и живот.
Но икономическото развитие на целия свят се дължи на отворения пазар. Той носи повече конкуренция, работни места, средства за държавата, по-добър стандарт на живот.
Така че аз съм убеден привърженик на либерализирания отворен пазар. Вижте вашата история например - вие имате опит с един съвсем различен икономически модел, който аз не смятам за много успешен.
Някои страни вярват, че ако затворят пазарите си и се обградят като цитадели в Европа, нещата за тях ще вървят добре. Това е безсмислено. Дори и в един много дългосрочен план да приемем, че така могат да се защитят някои неща, то в средносрочен план икономиката се унищожава.
Що се отнася до Франция - аз съм дългогодишен политик и знам, че по време на избори се говори едно, а после нещата се правят малко по-различно.
Познавам Никола Саркози още от времето, когато той беше финансов министър, а Ирландия беше председател на ЕС и аз ръководех Съвета на финансовите министри. Саркози е един много талантлив човек и мисля, че ще има много случаи, когато ще бъдем на едно мнение.
Ще има обаче и много други, когато между нас ще има разногласия. Но това може да се случи с всяка една от 27-те страни членки и ние трябва да бъдем подготвени за подобно нещо.
