П од заглавие "Юнашко копане" авторитетното германско седмично списание "Шпигел" помества статия за иманярството в България.
Майсторски творби на античното занаятчийско изкуство, филигранни листчета от най-фино злато, сплетени в лавров венец, каквито са носили и римските императори, към тях - могъщи наколенки от сребро със златни апликации, символ на общественото положение и властта, изработени през 4-ти или 3-ти век пр. Хр.
Витрините на Националния исторически музей в София са препълнени с подобни съкровища от древността, се посочва в публикацията.
През последните години археолозите често се натъкваха на подобни драгоценности от изпълнената с превратности история на страната.
През лятото на 2005 г. учените под ръководството на археолога Георги Китов по време на разкопки край Казанлък намериха маска от чисто злато, носена някога от един от най-могъщите владетели на тракийската династия - Терес, основал през пето столетие процъфтяваща империя.
В средата на месец юли екипът на Китов откри на 85 километра източно от Сливен втора златна смъртна маска. Освен това гробницата на този тракийски владетел съдържаше ритуална посуда и ценна керамика.
Китов и колегите му обаче се сдобиха с конкуренция. Иманяри систематично прекопават като къртици земните недра на балканската страна в търсене на антични монети, статуетки или керамични съдове. Между тях и учените започна борба за ценностите от миналото, пише "Шпигел".
Мародерите разполагат с най-съвременна техника и с добри джипове, много са мобилни и превъзходно информирани, казва за изданието софийският археолог Николай Марков.
Нашите противници в никакъв случай не са аматьори. Начинът им на действие сочи, че тук става дума за организирана престъпност, обяснява Марков.
Володя Велков е началник на наброяващото 30 души специално звено, отговарящо за борбата срещу организираните грабеж и контрабанда на културни ценности. В близост до древните селища, разказва Велков, се наема местна работна ръка срещу няколко лева за юнашко копане - доходоносна работа за всички онези, които иначе тънат в бедност.
Посредници взимат после от тях ценните находки и се опитват да пренесат ценната стока колкото е възможно по-бързо отвъд границите, защото купувачите на древните съкровища са предимно в чужбина, например в
Германия или в Австрия, казва Велков, цитиран от списанието.
В Мюнхен, както потвърждават германски изследователи, през последните години са се установили редица несериозни търговци на антики, предлагащи и гореща стока от Балканите.
България междувременно е изпреварила дори Италия и Гърция като основен доставчик на ценни предмети от древността, потвърждава и Нийл Броуди, директор на Изследователския център по антична история в Кеймбридж, Великобритания.
