Той посочва за пример Кемал Ататюрк, който през 1928 г. заменя неудобната арабска писменост с латинизирана версия на турския, което дало тласък на ограмотяването и достъп до значителен ресурс от образователни и културни източници. Ето какво пише още в статията (с малки съкращения):
"На народите от Източна Европа им е останало малко, освен азбуката. Тяхната индустрия е в лошо състояние, политиците им са продажни и жлъчни, стандартът на живот е нисък, обществото се разпада, а националната им идентичност е често крехка. Затова те се държат здраво за своите "исторически" митове и калиграфска писменост, последните следи от отдавна отминало величие. Българите и македонците все още спорят яроство за етническата принадлежност на създателите на кирилицата през IX век - св. Кирил и брат му Методий.
Руските информационни агенции съобщиха, че на 15 ноември Държавната дума гласува изменение в Закона за езиците на народите от Руската федерация, с което направи кирилицата задължителна, макар и не единствена. Употребата на други писмености оттук нататък ще подлежи на конкретно въвеждане чрез федерални закони. От това са недоволни доста от многобройните етнически малцинства в Русия. Татарите например употребяват латиницата от септември миналата година, като през 2011 г. кирилицата трябва да бъде извадена от употреба в Татарстан. Близката до Финландия република Карелия също използва единствено латинските букви и ще бъде засегната от това решение. (...)
Много славянски учени сочат за пример държави като Израел, Япония и Китай, които също са избрали да съхранят, и то грижливо, древните си азбуки, без това да засяга икономическия им възход. А и конверсията към друга писменост би струвала също толкова скъпо, колкото и запазването на старата: да се преиздадат учебниците и периодиката, да се пренастроят софтуерът и електронните документи, да се закупи нова техника за набор, да се обучат печатари, писатели, журналисти, съдии, чиновници, учители и цялото население, да се променят пътните знаци и компютърната клавиатура; да се препубликува съдържанието на уебсайтовете, да се разработят други шрифтове. Изброявам само част от това, което трябва да се направи.
За да се представи загрижен за националното време на миналогодишната предизборна кампания в България, тогавашният президент Петър Стоянов се разграничи от предложението, което направи Ото Кронщайнер, австрийски професор българист, за замяна на кирилицата с латиница.
По подобен начин македонската страна настояваше при преговорите за Охридското споразумение през август 2001-ва, сложило край на албанското въстание, македонският език и кирилицата да останат единствените официални.
Доминирането на английския език обаче заставя дори най-пламенните националисти да се приспособят. През 1989 г. Молдова възстанови като държавен език румънския и неговите латински букви. Дори ескимосите инуити, населяващи северните територии на Русия, Канада, Гренландия и Аляска, обсъждат въпроса за обща азбука за 7000-годишния си език инуктитут.
Според новинарската агенция "Кабар" Казахстан ще последва примера на Узбекистан и Туркменистан за въвеждане на латиницата. За отмяната на кирилицата властите там се аргументират основно с безпроблемната употреба на компютрите и Интернет.
Но това е нож с две остриета. Руските граждани на Азърбайджан се чувстват отчуждени и дискриминирани, а латинизираните напоследък бивши съветски сателити са изолирани от цялата руска култура, наука и образование.
(...) В Сърбия локализирането на операционната система "Windows XP Professional" отне на "Майкрософт" над две години. От миналия октомври версия на кирилица се предлага и в България след продължителни преговори между българските власти и шефовете на "Майкрософт".
Управителното тяло за стандартизиране на сръбския език и Сръбската национална библиотека, съзнавайки препятствията пред кирилицата, търсят "начини да се увеличи употребата на сръбския език и кирилицата в съвременните комуникации, особено Интернет".
Но двойната употреба на латиница и кирилица - поне в официалните документи - се разпространява. Наскоро Босна и Херцеговина реши да предостави на гражданите си свободата да избират една от двете азбуки за документите си за самоличност. Триумфът на латиницата изглежда неминуем, независимо дали с одобрението на официалните власти", заключава Сам Вакнин.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!