Б умът на кредитите за частния сектор в България, Румъния, Турция и Хърватия заплашва Стария континент с банкова криза и финансова дестабилизация, предупреждава Европейската централна банка (ЕЦБ) в доклад за региона.
Рискът, който съпътства заемите в чужда валута, отпускани на домакинства и фирми в тези страни, и евентуална обезценка на валутите им може да предизвика вълна от банкови фалити и в крайна сметка да доведе до финансова криза, подобна на азиатската от края на 90-те години, опасяват се от банката.
Според в. "Файненшъл таймс" документът не дава оценка на вероятността този лош сценарий да се случи, но тонът в текста сочи, че тя не е пренебрежимо малка. Нещо повече - в коментар в понеделник по повод проблемите на бившите комунистически икономики авторитетното издание намекна, че
макар още никой да не говори за "централноевропейска финансова криза", не е изключено тя да избухне в следващите 12 месеца,
а ЕС изобщо не е подготвен да я посрещне. Потърсени от "Дневник" за коментар, в сряда представители на банковия сектор в България успокоиха, че на този етап няма повод за опасения.
Основно притеснение в доклада, сред съставителите на който е и Калин Христов, съветник на управителя на БНБ Иван Искров, е и повишената експозиция в чужда валута (включително евро) на българските компании и домакинства (за данни за съотношението между кредити в чужда валута и общо отпуснати заеми. По тази причина евентуални сериозни колебания във валутните курсове ще увеличат плащанията по кредитите на фирмите и гражданите, ще стопят печалбите на търговските банки и могат да задълбочат евентуална криза в бранша, се констатира в анализа на ЕЦБ.
От банката обръщат внимание и на вероятността надпреварата при отпускане на заеми да е довела до намаляване на критериите за кредитоспособност от страна на банките, което от своя страна увеличава обема на лошите кредити.
В предположенията си анализаторите на ЕЦБ изхождат от практиката при предишни случаи на кредитен бум, които често са приключвали с банкови кризи. За опасността от подобна развръзка допълнително говори и фактът, че опитите на централните банки в четирите страни да овладеят ръста на кредитите в чужда валута не са дали резултат, тъй като са били заобиколени.
В Румъния това дори е било съпроводено с присмех от търговските банки, продължава "Файненшъл таймс". Като фактор, който заплашва да доведе до банкова криза, от европейската банка посочват и факта, че банковите активи в страните от региона се контролират изключително от чужди кредитни институции - в българския случай делът на активите на такива банки е над 80%. Не е изключен и ефект на доминото - дестабилизация на банковия сектор в някоя от страните може да ги накара бързо да оттеглят капиталите си и от останалите, се казва в доклада.
Рискът от финансовата дестабилизация в България и други кандидатки за членство в Евросъюза допълнително се засилва от влошаването на някои макропоказатели - ръст на инфлацията, повишаване на дефицита по текущата сметка и слабото противодействие на прането на пари.
Мнозина български експерти не са съгласни с тревожния тон на ЕЦБ
Георги Стоев от анализаторската и консултантска група Industry Watch не вижда системна заплаха за криза в банковия сектор. Според него проблеми при отделни банки може да има, но като цяло секторът остава стабилен. Възможността финансова криза да се случи в някоя от съседните на България страни е незначителна, добави Стоев. Концентрацията на банковите активи в ръцете на чужди компании е по-скоро положителен фактор, смята той.
Статистиката за банките и кредитите в страната засега подкрепя становището за стабилност. Към края на миналата година делът на финансовото посредничество в страната все още е нисък в сравнение с международните стандарти, което се подсказва от съотношението на кредитите за частния сектор към БВП на страната - 45%. Кредитите за домакинствата (потребителски и ипотечни) наистина растат бързо - 16% от БВП към 2005 г., но предвид ниската база не представляват особена тежест и това се признава и от експертите на ЕЦБ. Същото се отнася и за съотношението на плащанията по лихви към разполагаемия доход. За България този показател остава 1% при 4.5% в еврозоната за 2004 г.
По информация на агенция Ройтерс инвеститорите в развиващите се страни в Източна Европа вече са преоценили рисковете от покупка на активи в тях и това е довело до спад на курсовете на местните валути. В Турция например лирата се е обезценила с 25 на сто за периода от април до юни. Подобно е развитието и курсът на румънската лея спрямо еврото.
Димитър Костов, подуправител на БНБ: Огромна е разликата между българската и азиатската криза. При нас кредитирането тръгна от нулата и дори при този ръст е далеч от нивата в икономически развитите държави. Трудно може да се каже, че кредитирането има отношение към външната задлъжнялост. Инвестициите са много по голям фактор за развитие, отколкото крайното потребление.
Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на Булбанк: В България кредитите се отпускат в евро и левове, заради което няма валутен риск. Това е вярно дотолкова, доколкото валутният борд в страната е стабилен, а аз смятам, че той е такъв.
