П очти навсякъде в Европа можем да открием остатъци от епохата, когато индустрията процъфтяваше и бе многообещаваща. За всички тези заводи, квартали и изобщо символите на индустрията, има два варианта - или да бъдат запазени, или да бъдат разрушени.
В северното предградие на Париж са на път да изчезнат зеленчукови градини.
Там, между "Стад дьо Франс" и летище "Роаси" съществуват няколко десетки работнически градини, оформящи малък рай от зеленина, домати и смокини. Това зелено петно обаче ще изчезне, за да отстъпи мястото си на новия Център на националния архив - тази огромна сграда трябва да види бял свят през 2009 година.
Още отсега обаче градинарите трябва да си тръгнат - поставен им е срок до 11 ноември.
За Морон Юсфи и Раул Сафта дошло е времето на последната им реколта:"Още в деня, в който ми казаха, че трябва да си замина, изоставих всичко... Преди беше безупречно."
От двамата научаваме какво и защо са отглеждали: "Зелен фасул, зелен грах, бакла, картофи, домати, всичко, всичко...Правехме го най-вече за удоволствие, удоволствието да даваш, да култивираш. След работа идвам тук, работя малко..."
Всички градинари са натъжени, че ще трябва да напуснат това макар и шумно заради самолетите, но все пак райско за тях място. То е свързано с много спомени - раждането на деца, празници и т.н.
Все пак Асоциацията на градинарите успява да издейства парцел, който ще обезщети 3/4 от членовете й. То е само на няколко километра от старото място, но за да се превърне в истинска градина, ще е нужна много работа, защото теренът е залесен.
В La Chaux de Fonds в Швейцария не си поставят въпроса да разрушават или не. Този "червен" град, който гласува ляво от близо 200 години, акцентират не само на запазването, но и на оценяването на своето наследство.
La Chaux de Fonds е малък швейцарски град с 37 хил. жители, който не блести с нищо особено. Въпреки че там е роден голям архитект, самият град не изглежда особено естетически.
Става дума за Шарл Едуар Жанере или по-известен като Льо Корбюзие.
Родният му град обаче е труднодостъпен, скрит в планината, климатът е суров - миналата зима снегът достигна два метра, а архитектурата му е отблъскваща - сиви и монотонни сгради, малки къщи без очарование.
Трудно е да си представим подобен град до Тадж Махал или Пирамидите, например.
Именно това искат коренните жители на града - да бъдат включени в списъка на Юнеско за световното наследство.
Карл Маркс сравнява La Chaux de Fonds с огромна манифактура. Федералните власти се опитват да изкарат това на преден план при разглеждането на кандидатурата на града.
Обикновено заводите се намират встрани от индустриалните градове. Тук обаче е точно обратното - ателиетата са в самите къщи и заводите са вътре в града.
В La Chaux de Fonds си нямат стар град, защото той е опустошен от пожар през 1794 г. Властите решават да го реставрират, но по рационален начин, за да осигурят сигурност, хигиеничност и продуктивност.
Жителите на този странен град се опитват да докажат, че наследството не се римува задължително с естетика.
В Полша явно изпитват носталгия по комунистическите години, защото там се опитват да запазят работническото си наследство.
Най-вече това се отнася за афишите. Естетиката на социалистическия реализъм продължава да провокира съзнанието на хората. Още от най-ранната си младост много поляци буквално са бомбардирани с образите на мускулестия работник и на работещата в завода или на полето жена.
Затова може би не е чудно, че сегашните студенти в художествената академия продължават да се вълнуват от тези образи. Интерпретацията им е нещо средно между пародия, носталгия и кич.
Предстои да излезе календар с афиши от соцминалото, рисувани от днешните млади хора.
Една болезнена тема за почти всички български градове са междублоковите пространства.
Повечето от тях приличат на сметища или са пустеещи.
Някои от техните жители не са скъсали със селото и предприемчиво засаждат пространствата със зеленчуци. В действителност, преди години същата тази територия е била земеделска земя, която впоследствие се превръща в селищна територия.
В Сандански, например, наред с градините могат да се видят разхождащи се домашни животни като кози. Причините за потребността да имат градинка пред блока за повечето хора не са остатък от селска психика, а са чисто социални.
Създаването и поддържането на градинки има и положителен ефект. Хората, които се грижат за тях по някакъв начин облагородяват териториите, защото засаждат дървета и цветя.
Така от близо 40 години жителите на софийския квартал "Изток" се грижат за своите градинки. Някога кварталът е бил извън София. Подобна е ситуацията в софийските комплекси като "Младост", "Дружба" и "Люлин".
Хората купуват семена и фиданки от "Паркове и озеленяване" и са готови да воюват срещу всякакви амбиции за унищожаването на градинките.
Проблемът за градинките стана особено актуален след като претенциите към тях заявиха бивши собственици на земята, решени да строят гаражи, паркинги и бензиностанции.
Няколко бензиностанции израснаха върху реституирани градинки в "Младост", паркинги замениха "градинките" в "Люлин".
Това в никакъв случай не прави градовете по-удобни и уютни за живеене.
Има и претенции от собствениците на земеделски земи в крайните квартали, които предявяват желание да си върнат земите и ги обработват отново.
