Г-жо Димитрова, има ли промяна в хода на кандидат президентската кампания след проведения в неделя дебат между Георги Първанов и Неделчо Беронов по Нова телевизия?
- Възможно е този дебат донякъде да активизира част от техните привърженици. Защото изборът е състезание, той предполага и сравняване на различните кандидатури. В неделя за първи път имахме възможност за пряко сравнение.
Но аз не очаквам вчерашният дебат да повлияе коренно върху развитието на кампанията.
Възможното активизиране, за което споменахте, означава ли, че се засилват шансовете на Неделчо Беронов да бъде участник на балотажа вместо соченият от вашите колеги за почти сигурен съперник на Първанов на втория тур - Волен Сидеров?
- Това е най- щеколивият въпрос в обсъжданията и в прогнозите за изхода на първия тур от президентските избори. Шансовете на г-н Беронов за участие на балотаж зависят от развитието на неговата кампания.
Както и от оценката на част от колебаещите се десни избиратели за евентуалната опасност от участие на балотажа на Волен Сидеров. Лидерът на "Атака" е чужд на преобладаващата част от десния електорат. За момента тези опасения са оставени настрани и не виждаме мобилизация на колебаещите се.
Всички социологически проучвания показват, че освен традиционните негласуващи, вторият голям дял от избиратели, които няма да упражнят вота си на тези избори, ще бъдат десните и десноцентристките. Те не намират убедителни доказателства и свой фаворит, за да дадат гласа си.
Все пак ми се струва, че е възможна активизация не толкова заради медийното представяне на г-н Беронов, колкото като антитеза и възможност да се попречи на Сидеров да стане изразител на вече легитимираща се тенденция в българския политически живот.
За момента обаче, не мога да бъда силно убедена в евентуална свръхактивизация на десните избиратели. Ще проследим и последната седмица от кампанията. При предишните избори последните дни бяха от голямо значение. За да бъда коректна към данните трябва да кажа, че за момента твърдите симпатизанти на Сидеров и "Атака" са едни от най-мотивираните да гласуват. Но не е изключено да има разколебаване на част от по-широката периферия.
Имате ли данни как ще се разпределят гласовете на решилите да гласуват десни и десноцентристките симпатизанти?
- Повечето от симпатизантите на ДСБ застават зад Неделчо Беронов. Една малка част от тях обаче, около 10-15%, заявяват, че няма да гласуват. Около 60% от привържениците на СДС са мобилизирани зад кандидатурата на досегашния шеф на Конституционния съд.
Останалите се разпръскват между нежелаещите да гласуват. Малък дял отива зад Георги Марков. Голяма част от симпатизантите на НДСВ и ГЕРБ са от хората, които няма да упражнят вота си. Онези от тях , които все пак ще вземат участие в изборите, се разпределят поравно между Георги Първанов и Неделчо Беронов. Една по-малка част отива към "Атака" или към Георги Марков.
Гласовете в центъра са доста пръснати и не можем да говорим за някакво ядро. С едно изречение - ядрата на СДС и ДСБ застават зад Неделчо Беронов. Изследванията показват че има между 15% и 20% избиратели, които се определят като десни или десноцентристки.
Виждаме обаче, че кандидат-президентите, които се поставят в този спектър, събират доста по-малко проценти. Така че, в момента няма основание да се говори за масирана, силна подкрепа на десния електорат за някоя от кандидатурите.
Доколко всички тези данни бележат тенденция за промяна на политическата сцена след президентските избори?
- Категорична съм, че след вота за държавен глава ще има едно доста сериозно преструктуриране на политическото пространство в България. Дали то ще се осъществи в рамките на няколко месеца, или ще отнеме повече време - това ще зависи от политическите партии и от размаха и широтата на визиите на техните лидери. Както и от натиска от страна на различни типове организации, които биха искали дясното да има друг тип представителство в България.
Дясното пространство не може да остане в този си вид - фрагментаризирано, изпълнено с противоречия и без заявена визия за бъдещето. Убедена съм, че такава промяна ще има. Тя може да бъде катализирана от събития като предстоящите избори в Европарламента или от местния вот.
Но при всички случаи един от важните фактори за промяна ще дойде след президентските избори. На следващо място трябва да очакваме едно много по-внимателно отношение към националистическите и ксенофобските тенденции в обществото.
Немалко анализатори побързаха да кажат, че краят на "Атака" е настъпил в момента, в който се разпадна парламентарната им група. По-същественият проблем е, че не много голяма част от българите си дават сметка какво би означавало призивите на Сидеров да се въведат в практиката.
На този тип език се гледа някак си лековато и безгрижно. Занапред трябва да има повишено внимание от страна на цялата политическа класа и на гражданското общество към този феномен.
На трето място аз не изключвам едни по-ясно диференциращи процеси в левицата. В момента лявото е консолидирано зад кандидатурата на Георги Първанов. Но и в подготовката, и в самата кампания личат различни тенденции в това политическо пространство. Така че, едва ли ще има запазване на тази политическа картина в рамките на следващата година.
Очаквате сериозно фрагментиране и в ляво, и в дясно?
- Да. Като опит за противодействие на това фрагментиране очаквам възникването на нови формации в дясно и в центъра. Мисля, че във всички случаи ГЕРБ няма да успее да заеме цялото пространство в това политическо поле. Нейното възникване ще направи задачата на съществуващите немалко десни партии доста по-трудна. Това ще е предизвикателство за тях.
И те ще трябва да отговорят или с коалиции, или с обединение и възникване на нещо от типа на "Нова десница". В момента е твърде рано да правим социологически предвиждания какъв тип формации ще се появят.
Освен това може да се очаква, че вторият ешелон от лидери, които са стояли на сянка и не са намерили своята възможност за представителство, ще излязат "на светло", за да положат началото на един различен от досегашния модел. Струва ми се, че голяма част от политическото пространство се нуждае от лансирането и утвърждаването на нов тип лидери.
Съществува ли у десните избиратели усещане за възможността Бойко Борисов да бъде десният обединител?
- Ако погледнем електорално кой стои зад Борисов - това наистина са хора, които имат по-скоро дясно икономическо поведение. В голямата си част обаче, неговите симпатизанти са съставени от ресора на т.нар. "мобилен електорат". Това са тези, които са променяли вота си в последните десетина години в очакване на повече законност, на икономическа промяна и т.н. - призиви, които са били издигани от не един харизматичен лидер.
В този смисъл не можем да говорим за ценностно, идеологическо дясно, което застава зад Бойко Борисов. Тук е и неговият шанс, но тук има и една сериозна опасност. В един кратък период от време той може да привлече мобилните избиратели, но може, както е ставало, те бързо да се разбягат.
Моята лична прогноза е, че ако продължи да се движи в тази посока, столичният кмет ще съумее да привлече значителна подкрепа. Но той няма да може да се превърне в обединител на цялото дясно.
Проблемът за това какъв тип десница ще продължи да съществува в България, по никакъв начин не може да бъде решен със създаването на партията на Борисов. Той няма да успее да обедини всички десни избиратели. Тези, които са в дясното на ценностна и идеологическа основа, ще дадат базата за възникването на друг тип дясна партия.
Която ще е различна от досега съществуващите?
- Да, може да е някаква друга структура. Но нека да е ясно, че това няма да стане за месец, два. Към днешна дата тези тенденции се зараждат. Катализатор ще бъде присъединяването на България към ЕС.
След 1 януари ще имаме нужда от ново качество политици. Те трябва да бъдат професионалисти. В ЕС ще трябва да се спори с други аргументи и с много по-голяма степен на експертност. Сигурна съм, че действителността ще изтласка напред нови лидери и ще маргинализира други.
Кои биха могли да бъдат тези нови лица?
- Мисля, че в много от политическите структури има необременени от политическите битки лица, които остават в сянка. В момента почти всички български партии са политически формирования от лидерски тип. Можем да видим малко хора, които се изявяват. Това е сериозна слабост - да не се дава възможност за достатъчна изява на хора, които биха могли да поемат повече отговорност в един следващ момент.
express.bg
