"Сънди телеграф": България е столицата на корупцията на Европа

О бработотвани до ден днешен с плугове с конски впряг, просторните пасища на селскостопанска България открай време са известни с евтините си вина, силния тютюн, сладкия мед и сочните кайсии.

Но само една година, откакто това бивше кътче на съветската империя стана член на Европейския съюз, и неговите селски пътища кънтят от грохота на чисто нови джипове, а редом с порутените селски колиби са поникнали елегантни нови вили.

Сред местните, посръбващи ракия в селските кръчми, няма съмнение коя е най-изгодната реколта тия дни - тя се получава не от земята или лозята, а от купищата молби за субсидии с надпис САПАРД.

Така започва кореспонденцията от София на Колин Фрийман, публикувана в сайта на британския в. "Телеграф" за неделния брой.

Официално специалната предприсъединителна програма за селско стопанство и селско развитие е многомилиарден проект, създаден от Брюксел, за да помогне на страните от бившия източноевропейски блок да вкарат изостаналия си аграрен сектор в съвременния свят.

Но в България и в съседна Румъния селскостопанските работници вече бързо схващат това, което колегите им във Франция, Италия и Испания забелязаха за първи път преди 30 години - че при всички щедри субсидии, администрирани отдалеч, процъфтява измамата, пише авторът.

Той цитира депутата Атанас Атанасов, остър критик на корупцията в страната, по думите на британския журналист, която е най-лошата сред 27-те страни членки на ЕС. Атанасов разказва как при посещението му в провинциален град местните го попитали:

"Знаете ли как се познава кой наоколо има субсидия от САПАРД? Просто вижте кой кара най-скъпите джипове. Не е случайно, че тези хора изведнъж забогатяха и това не е само в този град, а навсякъде".

Плячкосването на схемата, която даде на България повече от 2 млрд. паунда от 2000 до 2006 г., е само една от много съмнителни истории, които кръжат около действителната съдба на огромните суми пари на данъкоплатците, налети от бюрократите от Брюксел в най-бедната страна на Европа, очакваща още 7 млрд. паунда до 2013 г., продължава авторът.

Фондовете - крайъгълен камък от плана за разширяване на ЕС - първоначално целяха да отдалечат осеммилионното предимно славянско население на България от сферата на влияние на Москва, да го съблазнят като ремонтират разпадащите се пътища и железопътни линии и заменят мрачния съветски стил на училищата и кметствата.

Но кампанията пренебрегна факта, че в България корумпираната, командвана от гангстери политическа класа, зародила се във вакуума на комунистическия крах, вече дължеше на Русия много повече, отколкото на Европа.

През 90-те години в нейното правителство проникнаха бивши комунисти, бивши агенти от тайните служби и организирани престъпници, т.нар. "дебели вратове", които до ден днешен кръстосват булевардите на София, придружавани от бодигардове, и уреждат бизнес споровете с поръчкови убийства, вместо в съда.

За мнозина от тах субсидиите от ЕС са шанса на живота им, но не да възстановят страната си, а са напълнят джобовете си.

"Бившите комунисти, които управляват България, обичат европейските пари, но не и европейските правила", пише авторът.

"Вълкът козината си мени, но не и нрава. Неприятно ми е да го кажа, като българин, но корупцията процъфтява тук. Тя не е под тезгяха, а върху него", казва Атанасов.

През юли Еврокомисията вече спря плащанията на 350 млн. паунда в България, като я обвнини в лошо упрлавление на фондовете поради корупция и неефикасност, както и липса на съдебно преследване срещу нарушителите, които често биват защитени от политически връзки, припомня авторът.

Въпреки че по-голямата част от корупцията остава неразкрита, няма никакво съмнение, че слуховете, които чува Атанасов при пътуванията си, са нещо повече от селски клюки. Това показа поредицата от дела, които започнаха в българските съдилища през последния месец - първите от лакмусовия тест, според израза на Брюксел, за готовността на София да си почисти къщата.

При едното дело осем членове на криминална мрежа, съставена от над 50 български предприятия, както твърдят българските следователи, ще се изправят пред съда за предполагаема злоупотреба с 4 млн. паунда от САПАРД за замяна на остаряло месопреработвателно оборудване.

Една от личностите - Марио Николов, който имал "близки връзки с българското правителство", е обвинен в прехвърляне на около 200 хил. лв на Социалистическата паритя на премиера Серегй Станишев през 2005 г., пише "Сънди телеграф", позовавайки се на доклад на Европейската служба за борба с измамите.

Друга проява на "шуробаджанашки капитализъм" статията съзира в твърденията, че друг член на групата бил бизнес партньор на бивш министър, който се опитал "да повлияе на текущото разследване срещу него".

Мирисът на корупция около българския елит се засили още повече в четвъртък, когато Асен Друмев, бивш директор на земеделския фонд, влезе в съда. И Друмев, и Николов отричат да са направили каквото и да било незаконно, твърдейки, че са превърнати в изкупителни жертви, за да може София да убеди Брюксел да възстанови субсидирането.

ЕС заявява, че ще следи внимателно двата случая и ще преразгледа ситуацията с фондовете през пролетта, преди парламентарните избори в България, пише вестникът и цитира говорител на ОЛАФ.

"Ситуацията все още е проблематична. Оценяваме, че властите действат в правилна посока, и очакваме резултатите".

Колкото и да твърди Брюксел, че иска само българските съдилища да започнат да прилагат закона равно за всички, вероятната ключова роля на тези две дела за решението да се развърже отново кесията е причина малцина да вярват, че обвиняемите ще излязат свободни.

Опитни наблюдатели на българските политически интриги съзират тежка политическа ръка зад избора на момента за влизането в съда на Николов и Друмев, както и за задържането миналата седмица на футболния и банков магнат Христо Ковачки по обвинения в данъчна измама.

И трите случая, изтъкват наблюдателите, станаха в навечерието на визитата на Франц-Херман Брюнер, генерален директор на ОЛАФ, който иска да види как напредват нещата.

Българското правителство казва, че прави всичко по силите си да сложи край на наследството от хаотичните постсъветски години, но че опозиционните политици просто влошават нещата, като преувеличават мащаба на проблемите.

Също като в части от Третия свят, твърденията за корупция са станали толкова обичайни, че са вече част от рутинното политическо уреждане на сметки, което затруднява още повече разследването. Мнозина обаче вярват, че всичко е само бизнес - корумпиран или не.

"Всичко, което е става, е че няколко души са нарочени за "лошите", за да може системата да продължи да функционира", обяснява британски мениджър, базиран в България.

"Нещата не бяха разчистени след приемането в ЕС. Дори стана по-лошо", с тези думи на анонимния бизнесмен завършва статията в "Сънди телеграф".