Златно гюле за Лучано

П ървият олимпийски шампион по лека атлетика за България е бил в сравнително малко популярната дисциплина тласкане на гюле. Преди 30 години родената в софийското село Осиковица една 35-годишна българка успява да запрати 4-килограмовото топче на впечатляващите 21.16 метра, с което изумила публиката на олимпийския стадион в Монреал и взела златния медал.

Тези дни стана известно, че българският спорт може да се гордее не само с постиженията си в тласкането на гюлета. Ако сред олимпийските спортове имаше дисциплина "отмъкване на "Гюле", то претендентът ни за златен медал на олимпиадата в Пекин през 2008 щеше да се казва Васил Иванов-Лучано.

Бившият спортен министър има всички качества да мери сили на такъв висок форум. Проверка на Сметната палата разкри, че докато е оглавявал спортното ведомство, Лучано е успял да отдаде на себе си бирария "Гюлето", както се нарича сега столът на Спортната палата в София.

Тъй като не е имал право да стопанисва имот на управляваното от него министерство, Лучано го отдал на Българската федерация по бокс, чийто председател е самият той. Ден по-късно бирарията била преотдадена на фирмата на жена му срещу ангажимента да осигурява всеки ден храна на чиновниците, които са на подчинение на нейния мъж.

Обектът бил отдаден по реда, предвиден за здравни, образователни и хуманитарни дейности, за да се избегне провеждането на търг. Това е едно от многобройните нарушения, които ревизорите на Сметната палата са открили за времето, в което Васил Иванов беше спортен министър.

За златния си медал в Монреал през 1976 лекоатлетката ни Иванка Христова е получила за награда "Волга" и 500 долара от управляващата тогава БКП.

Каква ли награда би следвало да получи Лучано за начина, по който е успял да отмъкне бирария "Гюлето"...

Може би като бивш министър и настоящ депутат той има правото поне на едно от новите BMW-та, които парламентът възнамерява да си купи с бюджета за следващата година.