Н икола Саркози ловко използва случая с българските медици, осъдени в Либия заради заразата над 400 либийски деца с вируса на СПИН, за да помогне на Париж да се включи навреме в процеса на задълбочаване на сътрудничеството на Джамахирията със Запада, от който се чувстваше изолиран.
Това пише бившият сътрудник на специалните служби на националната отбрана Пиер дьо Вилмаре в статия, озаглавена "Зад кулисите на паралелната дипломация", публикувана в специализирания сайт за новини и анализи в областта на отбраната Armees.com.
Франция ловко успя да се промъкне в това сътрудничество навреме, като използва паралелната дипломация, съчетаваща хуманитарното със зрелищното и ласкаеща Муамар Кадафи, за когото знаем, че е много чувствителен както към женския чар, така и към полагащите се на неговия ранг почести, отбелязва авторът на статията по повод ролята на Париж, и в частност на семейство Саркози, в освобождаването на българските медици, последвано от подписването на меморандум за сътрудничество между Париж и Триполи.
Именно относно меморандума Никола Саркози беше остро критикуван от френските социалисти и от техния лидер Франсоа Оланд заради липсата на прозрачност и заради паралелната му дипломация, които приложи спрямо Триполи.
Но социалистите забравят, че подобни критики могат да бъдат отправени и към други западни дипломации, които от години прилагаха спрямо Триполи тази непрозрачност и тази паралелна дипломация, коментира авторът на статията.
Според него контактите между Триполи и Париж са започнали далеч преди Сесилия Саркози да посети Джамахирията през юли тази година, а именно -през октомври 2002 г., когато тогавашният външен министър Доминик дьо Вилпен посети Либия, за да накара полковник Кадафи да преустанови военната си намеса в Чад и Кот д'Ивоар.
Тогава министърът заговори за вдигане на западното ембарго срещу Либия, въведено заради участието на Джамахирията в няколко терористични нападения, припомня анализаторът.
"Ясно беше, че през 21 век, подобно на 20 век, моралът нямаше да има нищо общо с дипломацията, било то паралелна или не. Ето защо представителите на британските и американските петролни и газови интереси не изчакаха намесата на Франция през октомври 2002 г., за да възобновят отношенията си с Либия, чийто петролни резерви биха могли да покрият нуждите на САЩ от петрол за осем години.
Тук трябва да прибавим и нарастващото безпокойство на западните тайни служби от това, че полковник Кадафи тайно преговаряше с пакистанския учен Абдул Кадир Хан, известен с това, че предостави на най-малко пет държави, сред които и Северна Корея, средства, за да произвеждат ядрени оръжия.
Тези тайни преговори на Кадафи с учения навеждат западните разузнавания на мисълта, че Либия иска да разработи оръжия за масово поразяване - намерения, които те досега приписваха на Саддам Хюсеин, но не и на либийския лидер.
Именно нетърпението на петролните и газовите гиганти да се върнат на либийска земя и опасенията на западните тайни служби за намеренията на Либия карат Запада да предприеме стъпки за възобновяване на отношенията си с Либия", коментира френският експерт.
"Главна роля в промяната на политиката на Муамар Кадафи в тази насока изиграват именно синът му Сейф ал Ислам и ръководителят на либийското разузнаване Муса Куса, който е бил на дипломатически мисии в посолствата на Либия в Лондон и Париж.
По онова време Триполи страда от ембаргото много повече, отколкото човек може да си представи, тъй като то пречеше на Либия да използва познанията на западни експерти, за да модернизира условията на експлоатация на петролните и газовите си находища.
Така че и Либия, подобно на Запада иска да възобнови отношенията си със западните държави, макар и поради други причини", коментира авторът на статията.
Според него така се стига до среща в лондонския хотел Мейфеър през март 2003 г. между Сейф ал Ислам и представители на британското външно разузнаване. Тогава синът на либийския лидер формулира ясни и точни предложения на баща си за отказ на Либия от ядрените си амбиции и от терористичните си дейности в замяна на помирение със Запада, включващо и завръщането на пертолните гиганти в страната.
С тези предложения е запознат веднага сър Дейвид Манинг, по онова време съветник на премиера Тони Блеър. Той ги анализира и консултациите между Либия и Запада минават на по-високо ниво.
През април 2003 г. се провежда среща в САЩ между сина на Кадафи, Муса Куса и Джордж Тенет, по онова време директор на ЦРУ. Срещата е в присъствието на сър Ричард Диърлав, директор на британското външно разузнаване.
Тогава се решава, че добрите намерения на Муамар Кадафи трябва да бъдат проверени на място, тоест да се види дали наистина Либия е сложила край на
ядрените си проекти.
На тази среща се споменават и българските медици, срещу които са повдигнати изфабрикувани обвинения, посочва авторът.
Той допълва, че в промяната на линията на Муамар Кадафи роля е изиграл и шокът, който той е изживял от американските бомбардировки над Либия, в които загинаха негови близки.
Следва подобряване на отношенията на Либия със Запада, като през октомври 2004 г. санкциите срещу Либия са на практика вдигнати.
Тогава именно Никола Саркози насочва вниманието си към така нареченото либийско досие. По това време ЕС беше готов да започне така наречения танц на помирението с Либия, а учени, работещи по ядрената програма на Либия, разкриха на британците и на американците къде се намират петте свръхсекретни либийски изследователски центъра.
Италия, Германия, Тунис, Турция се включиха в изведнъж отворилата се мрежа на икономическо сътрудничество с Либия, но Франция сякаш беше изолирана и именно затова използва хитростта на навременната паралелна дипломация, за да се включи и тя в този процес, заключава френският експерт.
