Националният бент се строи повече от 40 години. Израстнах на тази строителна площадка.
Дядовците ни в нелегални условия бяха планирали и почти бяха изкопали основите. Бащите ни дочертаваха проектите,а ние бъркахме и наливахме бетона. Децата ни с бригадирски ентусиазъм прибираха последната реколта от малини,домати,царевица и картофи от дъното на бъдещия язовир.
Селяните от обречената долина бяха разбрали от листовките и от полит-просветните събрания, че не бива да дочакват потопа в мизерните си жилища, и де сами, де с чужда помощ, напъждаха стадата си към по -ниското , и бързаха да отнесат със себе си по-ненатръпналите греди от сайвантите си.
Така беше тогава,когато географската карта на Отечеството се променяше.Някои села нямаше вече да ги има.Други пък тепърва щяха да стават градове.
Булдозери изравняваха дъното и затрупваха довчерашните селски кръчми, училища, църквички, мазета и помийни ями. Мощни кранове монтираха турбините на юзините.Стотици хиляди пееха : "Пред нас са блеснали житата..." и дълбаеха иригационни съоръжения в полетата , проходи в планините, и тунели под тях безспир,на длъж и шир. Дълбаеха и вярваха, че язовира е потребен и, че след като забравим газените лампи,пред ,и зад бента ще заживеем по-добре.
Всички бяхме там и никой не каза , че не бива. Тези,които сега казват,че са казвали,са твърде неискрени и разчитат само на късата ни памет, и на днешното ни притворство, заменило прежното.
Бентът растеше с дни и часове.Съградихме го по-голям,отколкото са си го представяли дядовците ни. Стана толкова голям,че водите и при най-големите дъждове,едва стигаха до юзините... И се откри тогава голямата национална дискотека "светло-тъмно".
Народът започна да скърца. Твърде голям стана бентът,с който се заградихме,мърмореха дядовците, а бащите ни започната да обсъждат и да огласяват февруарски,юлски и ноемврийски концепции за преустройството му. Ние обаче, добросъвестно и отечественолюбиво продължавахме да бъркаме и да отливаме бетон.
Едва когато зелените от един крайдунавски град и инакомислещите от една столична градинка ни разказаха истината за очакващата ни екологична ,и не само такава катастрофа,спряхме.Напънахме се,кой,както свари,да ръзвъртаме раждясалите през годините винтове на шлюзовете и саваците,но късно беше. Някой вече беше подпалил фитилите и бентът се взриви ,пряко волята на проектантите на строителите,пък и на еколозите.
Трупаната десетилетия наред потенциална енергия,освободена от бетонната си прегръдка,се стрелна необуздана в долината, помитайки по пътя си и злото,и доброто.
Някои си мислеха,че след взрива ще могат да плуват в бурните води,но многолетното безметежно ладене върху дълбокото зад бента, ги беше разглезило. Галениците първи се удавиха.Запалилите фитилите изгоряха преди взрива....
В средата на бента сега зее една грозна ръбеста пробойна,през която с грохот продължава да се изсипва подпираното с години напрежение. Под бента ври и кипи и пяна се вдига възбог. В тази пяна,казват някои от строителите на нова България,щяла да се роди нашенската Афродита. Кой да им каже , че пяната,която си сътворихме, не е като онази чиста пяна край гордите крайбрежни скали от легендите. На повърхността на нашата пяна се кипрят сега мръсотиите, плявата и калта, и омърсени до мозъка на костите си,малцина ще са онези от нас,които в средното, и в долното течение на събудените реки,ще дочакат красотата...,ако междувременно не хрумне някому отново да започне да строи бентове.
