Н ай-ранния известен живот там е от IV в. пр.н.е., когато местността е населяван от тракийското племе тиризи, дало и първото име на крепостта - Тиризис.
През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е един от 15-те града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика.
С името Калиакра селището се споменава за първи път в края на XIII век - равнозначно на "добър, хубав нос".
Най-голям разцвет изживява през втората половина на XIV век, когато е столица на т.нар. Добруджанско деспотство, което обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт.
Писмените сведения говорят за мощен средновековен град, където владетелят сече собстени монети и превръща крепостта в църковно средище с право на монашеска ставропигия.
Залезът на крепостта настъпва с завладяването й от османските нашественици.
Последните известия за Калиакра са свързани с морска битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791 г., в която руската армада надделява.
