Д о края на тази седмица създаването на новия Висш съдебен съвет (ВСС) изглеждаше съмнително перфектно.
Първо, главният прокурор остави пълна свобода на подчинените си, които подходиха сериозно и отговорно към избора на свои представители в кадровия орган на съдебната власт, като предпочетоха уважавани професионалисти, бламирайки всякакви опити за инфилтрация на компрометирани прокурори.
По сходен начин стана и попълването на съдийската квота. Нещата щяха да съвсем наред, ако поне този път Народното събрание (което държи най-много мандати във ВСС) бе изневерило на практиката си и бе избрало прозрачна процедура и обществено обсъждане на представителите си в съвета.
Уви, това не се случи. И не само - мнозинството реши да направи компромис и да вкара във ВСС няколко общодържавно известни със спорната си репутация юристи.
Така депутатите от управляващото мнозинство директно унизиха магистратурата, макар и да не казаха в прав текст - ще работите с този, който ще ни върши работа на нас.
Независимо дали е известен с корупционните си практики, политическата си зависимост и липсата на морални качества. Съвсем друг въпрос е, че "организиран" по този начин, изборът до голяма степен прави лоша услуга на професионалистите в съвета, а такива без съмнение има.
По принцип целта на парламентарната квота в кадровия орган на съдебната власт е народът чрез своите избраници да контролира евентуалното капсулиране на системата и превръщането й в безконтролна; да гарантира прозрачността и отчетността й.
Именно затова беше повече от важно представителите на парламента във ВСС да притежават необходимите професионални и морални качества. Нещо, което и този път за съжаление не се състоя.
