П ламен Дойнов от "Литературен вестник" и Пламен Киров от издателство "Български писател" първи ще премерят сили в рицарските двубои на клуб "Бялата ръкавица" на 30 ноември (сряда) от 18,30 ч.
С шестте тура: "Любовта е музика за продан", "Истински истории", "Отечество прекрасно... Но що е отечество?", "Аз contra ние", "Политическа зима" и "Умирай трудно", двамата ще сложат началото на една поредица от срещи, арена на които става арт-център "алтера" (бул. "Драган Цанков" 36, в сградата на "Интерпред").
Публиката ще оценява всеки тур.
Победителят получава награда, но и за победения е предвидено поощрение.
Двубоите в "Бялата ръкавица" ще се правят веднъж месечно с по двама поети, като атмосферата в залата ще бъде по-скоро клубна, отколкото като на литературно четене, обещават организаторите от списанието за пол, език и култура "алтера".
Ще има музикални паузи с музика на живо. Първият сблъсък ще бъде озвучаван от Дони от "Попкорн" (пиано).
Входът е 1 лв.
Първите хвърлили ръкавицата
Пламен срещу Пламен... Звучи самоубийствено.
А може би звучи смешно?
Или познато?...
Равнопоставено звучи.
Поне като начало.
Ако не на трубадурски, то на рицарски двубой.
Пламен Дойнов:
Смелостта на Киров да застане срещу мен заслужава уважение. Още повече, че ще разчита да му помогне магичното първо име - Пламен. Но без илюзии: резултатът е ясен.
Шансовете на представителя на издателство "Български писател" да успее клонят към нулевата степен на почерка. Те са точно толкова, колкото бяха шансовете на вестник "Български писател" да бъде по-интересен и по-четен от "Литературен вестник".
Какво може да предложи моят съперник? Кух патос? Вярност към мухлясалите долапи на традицията? Изповедни вопли без капчица ирония? Необразована самонадеяност да се перчиш срещу постмодернизма, когато цял живот висиш на пост пред окапалите пера от Съюза на писателите и не си чул, че постмодернизмът отдавна е предмет на литературната история? Или какво?
Защото знаем известния парадокс: колкото повече членове има в Съюза на писателите, толкова по-малко поети има в него.
Аз идвам сам и ще предложа само едно: бавна, увличаща, иронична, силна поезия.
Пламен Киров:
В туземната нощ на родната словесност е достатъчно да си буден. Не че ще ти се разминат кошмарите, но поне ще съзнаваш холограмната им същност...
Книжници някакви книжно книжнеят книжната си книжовност. Знаят какво е поезия, но не я могат. Превръщат политическата зима в поетическа. И те питат какво е отечество, защото знаят само какво не е. А триумфът им започва с "Краят на...". Може и на поезията.
Хъсът им свършва там, където започва достойнството... Ако си падаш по кошмарите, можеш да продължиш. Но е по-добре да си буден.
Клуб "Бялата ръкавица"
Основният мотив за появата на "Бялата ръкавица" е идеята за диалог на различията, взаимното опознаване на авторите и различните публики. Един възможен опит за преодоляване на "лошата обозримост" в съвременната българска литература, обясняват от "алтера".
Автор на проекта е поетът, белетристът и музикантът Петър Чухов, а консултант - Миглена Николчина, поетеса, преподавателка в СУ и главен редактор на списанието.
Съвременната българска литература е парцелирана. Това създава условия много талантливи и интересни творци да се четат само от определен кръг публика и да са непознати за останалите читатели.
Проектът "Бялата ръкавица" цели да събере
на едно място автори, които иначе трудно биха могли да се срещнат
на литературни четения или по страниците на периодичните издания.
От една страна, това ще доведе различна публика и ще даде шанс на всеки от участниците да се представи пред нова аудитория, от друга - ще демонстрира как коренно различни като поетическо мислене творци подхождат към общи теми и проблеми.
Формата на проявите пък - "рицарски двубои" предполага атмосфера на непринуденост. Освен това тя ще ангажира публиката пряко в подкрепа на "своя" автор, като ще трябва внимателно да преценява неговите и "чуждите" достойнства.
