П редпоставките за сериозен провал пред Министерството на вътрешните работи са основно три.
Първата е, че министерството е изправено пред тотална структурна промяна, която трябва да бъде осъществена максимално бързо. Тя е следствие от новия Закон за МВР и изграждането на "шапка" - генерална дирекция, която да обедини националните служби за борба с организираната престъпност, националната полиция, жандармерията и граничната полиция.
Втората предпоставка е влизането в сила на новия Наказателно-процесуален кодекс, който прехвърля 95% от разследванията върху плещите на дознателския апарат на МВР.
И третата предпоставка за несправяне с предизвикателствата е липсата на добре обучени хора - както за новата дирекция и дознателския апарат, така и за ежедневната оперативна работа.
По-големият проблем обаче е, че няма нито едно разкрито убийство и нито една произнесена присъда срещу мафиот от висок ранг. Делото срещу Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин, се очертава като фиаско и трудно ще се превърне в желаното доказателство за успешна борба с мафията пред ЕС.
Повечето повдигнати обвинения срещу хора от организираната престъпност трудно могат да издържат в съда в този вид. Защото са направени именно за пред евроекспертите, а не се базират на достатъчно годни доказателства и надеждни свидетели.
Другото голямо предизвикателство е все още твърде видимото капсулиране на българската съдебна система и нежеланието й да еволюира по какъвто и да било начин. Проблемът в случая е свързан не толкова с нормативната уредба, колкото с хората, които я прилагат, и тяхната практическа несменяемост, независимо от това как се справят с работата си.
Приетите под натиска на ЕС промени в НПК и Закона за съдебната власт, които водят до практическо закриване на следствените органи и въвеждане на конкурсно начало при назначаването на магистрати по всички нива на системата, всъщност най-нагледно демонстрираха основните пороци на системата - корупция, връзкарство и шуробаджанащина.
Членовете на Висшия съдебен съвет, който е върховният кадрови орган на правораздаването, дори не се посвениха ударно да повишат близо 90 "свои хора" в противоречие на новите, по-прозрачни процедури, и то в деня на оповестяването на критичния доклад на ЕС.
Експертите на ЕС не без основание се опасяват, че важните случаи се дават на точно определени хора, което поражда съмнение в обективността на правораздаването и създава условия за корупция. Това е и една от причините голяма част от магистратурите да се съпротивляват срещу изграждането на интегрирани решения за управление на работата в третата власт и инсталиране на специализирани софтуерни системи.
Подобен софтуер, който позволява случайно разпределение на делата, функционира от години във Върховния административен съд. По-голямата част от магистратурите обаче предпочитат старата, утвърдена система, при която ръководителят разпределя делата еднолично.
