Режисьор ще е Майкъл Хофман, а снимките в Русия започват през февруари, броени месеци преди актьорът да навърши 70 (роден е на 31 декември 1937 г.). Лентата ще разказва за последните месеци от живота на писателя през 1910 г.
Тогава 83-годишният класик на руската литература напуска дома си и поема към България, където по покана на една от многото толстоистки комуни смята да прекара остатъка от живота си.
Вероятно поредното писателско превъплъщение ще е роля №100 за Хопкинс. В края на миналата година бе съобщено и за друг подобен проект с негово участие - биографичният филм за Ърнест Хемингуей "Папа", но той май няма да се реализира.
Сър Антъни, който има вече 99 заглавия във филмографията си, периодично се зарича да скъса с киното. В края на 1997 г. едно такова изявление звучеше доста песимистично:
Причината да има такова отношение към професията си по думите му се криела в самото естество на шоубизнеса: уморителен, крайно безвкусен и дразнещ - изобщо, "глупаво занимание, с което се съсипах".
Тогава актьорът сподели публично, че е в депресия, която отдавна прикрива, и се срамува от почти всички филми в кариерата си. "Гледам назад... виждам пустиня. Прекарах всички тези години в неискреност и фалш. Всичко бе фалш."
Там героят му е Бърт Мънроу, който след като цял живот усъвършенства своя мотоциклет, през 1967 г. поставя нов световен рекорд във високите скорости, останал непобедим и в наши дни.
В различните периоди от кариерата си Хопкинс е влизал неведнъж в кожата на действителни персонажи. Играл е например британските писатели Чарлз Дикенс (в "The Great Inimitable Mr. Dickens") и К.С.Луис (в "Shadowlands"), който е автор на култовата фентъзи поредица "Хрониките на Нарния".
С Толстой го свързва "Война и мир" - играл е Пиер Безухов в тв екранизация от 1972 г., но и останалата руска класика не му е чужда. Един от малкото му режисьорски опити е "Август" (1996 г.) по "Вуйчо Ваньо" от А.П.Чехов, където пренася действието в родния си Уелс и изпълнява главната роля, дори пише музиката към филма.
Въпреки усилията му лентата се оказва провал: обвиняват го, че не е успял да улови комичното у Чехов, че историята е обрисувана с много мрачни краски.
Роден е в Уелс през 1937 г. и притежава много от типичните черти за своя народ: интелигентност, любов към изкуството, но в същото време с променливо настроение, лесно се отказва, винаги търси вината у себе си и често изпада във внезапни и ярки изблици на гняв. До 1975 г. е бил алкохолик с напредваща страст към чашката, твърдят още биографите му.
Слага край на пиенето две години след като се жени за втори път, когато се озовава в хотелска стая във Финикс с адски махмурлук и никакви спомени как е попаднал там. Запазва обаче ексцентричните си навици, например да шофира сам из Щатите часове наред, дори дни, а понякога и седмици.
"Бях темерут, бавен, флегматичен и не общувах с другите деца. Бях слаб ученик. Нямах и два грама мозък в главата си. Изобщо не знам какво търсех там. Затова и станах актьор", спомня си без никакво стеснение сър Антъни.
От детската театрална школа се прехвърля в Уелския колеж за музика и драма в столицата Кардиф, а през 1961 г. спечелва стипендия за престижната лондонска Кралска академия по драматично изкуство.
След дипломирането си отива на работа в театралната трупа в Лестър, но още през 1965 г. хваща самия Господ за шлифера: явява се на прослушване пред един от идолите си - сър Лорънс Оливие. Става дума за вакантно място в трупата на Националния театър, което младият Хопкинс печели.
Най-популярното му превъплъщение обаче идва десетилетия по-късно, през 1991-ва, когато се снима като д-р Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата" (реж. Джонатан Деми). По-късно повтаря ролята на канибала в "Ханибал" и "Червеният дракон", но "Оскар" му носи само първият филм от поредицата.
Героят му е един от най-зловещите серийни убийци в историята на киното, който се храни с черния дроб на жертвите си и ги гарнира с фасул и италианско вино. През 2003 г. той бе обявен за най-големия злодей в историята на киното според класацията на Американския филмов институт.
Дотогава американската публика познава актьора от Уелс, но слабо. След академичната статуетка за "Мълчанието..." го номинират отново за "Остатъците от деня" (1993 г.), "Никсън" на Оливър Стоун (1995 г.) и историческата драма на Спилбърг "Амистад" (1997 г.), където отново е президент на САЩ, само че бивш - Джон Куинси Адамс.
Най-противоречивата негова роля като историческа личност обаче е в "Пътят към Уелвил" (1994 г.) на Алън Паркър, където изиграва живелия в началото на ХХ век д-р Келог, пропагандатор на здравословния начин на живот и изобретател на питателните царевични "мюсли".
Година по-късно се превъплъщава в Пикасо, а приликата му с големия художник е поразителна. През 1998-а участва в "Маската на Зоро", където режисьорът Робърт Родригес му дава ролята на застаряващия романтичен герой, а за негов приемник избира темпераментния Антонио Бандерас.
За наследник на звездната му слава претендира и Брад Пит, с когото Хопкинс си партнира в "Да срещнеш Джо Блек" и по-ранния "Легенди за страстта", където двамата играят баща и син, увлечени по една и съща жена.
