Те вече я отведоха в "Стърн Аудиториум" на "Карнеги хол". В началото на февруари българското сопрано участва в концерта "Партньори в надеждата", посветен на Холокоста и на българите, спасили своите евреи през Втората световна война.
В прочутата нюйоркска зала с близо 3000 места се изявиха и музикантите от Уестфийлдския симфоничен оркестър с диригент Дейвид Роу. Анна Велева пя арии от произведения на Пучини и Доницети, но и две песни от нейния дядо - композиторът Георги Златев-Черкин, в спектакъл по идея на живеещия в САЩ българския продуцент Ради Георгиев.
Анна е завършила оперно пеене в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" (ДМА), а след това специализира три години в "Mannes college of music" в Ню Йорк. Учила е при прочутата оперна певица Рената Ското, проф. Бет Робъртс и Стефка Евстатиева.
Международната критика вече я определя като нова оперна надежда. От седем години живее в Ню Йорк, но ангажиментите й са в Япония, където води майсторски клас в университета във Фукушима, работи и в Германия, Австрия, Швейцария, Полша, България.
Актьорските си умения Анна развива в майсторския клас на Алек Болдуин. Българката е единствената певица, избрана за двуседмичния курс сред повече от 800 кандидати от бившия съпруг на Ким Бейсинджър.
Моята заетост не ми позволява да правя много неща, включително и да изпадам в депресивни мисли, признава певицата. Железният й режим, гарантиращ перфектна фигура, включва консумация на много вода, зеленчуци и плодове, никаква захар, сол и тестени изделия.
"Винаги съм била маниак на тема здравословен начин на живот, особено след пубертета, а тялото на една певица с много ангажименти трябва да е издръжливо физически", обяснява Велева.
Според нея всичко е въпрос на настройка на психиката, затова съветва хората да избягват храни, които след консумация ги карат да се чувстват изморени. Това означава, че храната взима от твоята енергия и ти ставаш слабо продуктивен.
- Вие вече пяхте в "Карнеги хол" по повод спасяването на българските евреи от Холокоста, с което популяризирахте културата ни. Бихте ли участвали и в други подобни инициативи?
- Всички знаем за големите ни оперните певци от близкото минало. Кои са според Вас днешните имена, които ще продължат славата на българския глас?
- Времето ще покаже, но все повече български певци се налагат по света. Не искам да споменавам имена, защото някой може да се засегне.
- Какво ви накара да се занимавате и с преподавателска дейност? Не ви ли отнема време, което можете да посветите на себе си? Вие сте достатъчно млада, за да градите на първо място собствена кариера, а преподаването винаги можете да го правите и по-нататък в годините?
Наследила съм преподавателските си умения и опит от своя вуйчо Георги Черкин. Усвоих "занаята" на по-млади години. Нещата вървят ръка за ръка, не разделям певческата от преподавателската си кариера.
- Тоест младостта не е порок?
- В никакъв случай.
- Какво ново научихте за актьорството в операта? Как то помага за изграждането на образите?
- От самото си създаване операта е многопластово изкуство, съвкупност от пеене, театър, поезия, балет и изобразително изкуство. Преди се обръщаше голямо внимание на пеенето, сега вече не е така. Спектаклите са много по-живи, костюмите - по-колоритни, търсят се нови трактовки. За мен е важно да усъвършенствам уменията си от театрална гледна точка. Героите в операта са живи хора. Това означава, че игра, по-близка до реалния живот, ще направи образа много по-интересен и близък за зрителя.
- Със сигурност актьорските умения помагат, но не всички ваши партньори имат тези познания. Какво се случва, когато на сцената до Вас пее "дърво"?
- Започвам да го въвличам в моята игра и усещам как той се поддава и реагира.
- Минало ли е времето на огромните певици с дълбоките гласове, които стоят неподвижни на сцената?
- Дълбочината и тембърът на гласа в никакъв случай не зависят от килограмите. Това е митологична представа за оперния певец. Съвременното изкуство търси както характера, така и външния вид да са близки до самите герои. Смешно е ролята на 16-годишна героиня да се изпълнява от огромна 50-годишна певица.
- С какъв тип режисьори предпочитате да работите - оперни или театрални?
- Лесно работя с режисьорите, но театралните дават по-голяма дълбочина в играта.
- В едно интервю казвате, че стремежът Ви от малка е към сцените на Америка, защо не към европейските сцени? Не са ли италианските, австрийските и германските оперни театри законодателите в оперното изкуство?
- Отидох в САЩ, за да продължа да уча след Държавната музикалната академия. Винаги съм харесвала Ню Йорк и затова останах, след като завърших следдипломна квалификация. Пътувам из цял свят. Нямам амбиция за определен оперен театър, в който искам да пея за по-дълго време - в днешно време солистите подписват по-кратки договори. Единствено хорът и оркестърът са на щат.
- Какво е влиянието на семейната среда като се има предвид кой е Вашият дядо - Георги Златев-Черкин (педагог и дългогодишен ректор на Музикалната академия). Ваш вуйчо е композиторът и педагог Георги Г. Черкин, а един от най-изявените ни пианисти Георги Н. Черкин е Ваш първи братовчед.
- Моите родители не се занимават с музика, но аз от малка исках да пея. Не са ме стимулирали да стана музикант, сама намерих призванието си. Чак по-късно се насочих към вуйчо ми, за да мога добре да развия способностите си.
- Бихте ли станали проводник на българската школа? Имам предвид не само на черкиновата?
- България има стабилна певческа школа и тя е доказана с големите имена, които са световноизвестни и са останали в историята на оперното изкуство. Така че се чувствам абсолютен проводник на школата.
- Според Райна Кабаиванска българска оперна школа не съществува.
- Има няколко български школи и всяка от тях е дала големи имена - Борис Христов, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Райна Кабаиванска, Христина Ангелакова, Александрина Милчева... Всички те са останали като абсолютни доказателства в световната оперна музика, което от друга страна доказва, че има българска певческа школа.
- За един певец има ли значение произходът, освен неговия талант? Кое в чужбина определя приоритетното отношение на средите към него?
- Произходът има значение, защото много неща можеш да научиш по-лесно. Навън отношението към мен се определя от постиженията ми и от моя талант, както и от колегиалността. Би било добре и в България да се обърне малко повече внимание на колегиалност.
- Кой тип опера предпочитате - по-съвременната или класическата?
- Не харесвам модерни спектакли, които до такава степен излизат извън границите, че стават малко самоцелни. Публиката не трябва да се чуди защо Риголето излиза от капака на багажника на кола. По друг начин стоят нещата, ако спектакълът е класически, но действието се развива в днешно време, със съвременни костюми.
- Кой е най-модерният и екстравагантният спектакъл, в който сте участвали?
- "Бохеми" на "Бродуей" през 2005 г. Действието се развиваше през 50-те години, а разликата от класическия вариант беше в костюмите и в по-раздвижената игра.
- Какви са прогнозите Ви за операта - как ще се развива този вид изкуство нататък? Какви промени ще претърпи?
- Операта има бъдеще, това е едно от най-големите постижения на гласа. Може би формата ще претърпи някаква адаптация - музиката и произведенията ще останат, но ще бъдат поднасяни различно. А може да се появят и нови начини на изразяване на оперния глас.
- Коя част от компонентите на операта ще си отиде безвъзвратно?
- Мисля, че няма такава. Операта винаги ще има публика, затова нищо от нея няма да се изгуби.
