В бившите национални компании като Renault и BMW мениджъри, инженери и даже обикновени служители непрестанно се обаждат и изпращат електронна поща на колеги и клиенти в Европа, САЩ и Япония. Основното средство за комуникация между тях е, разбира се, английският. Той е точно толкова важен и основен индустриален фактор, колкото и компютърът.
Според Тито Боери, професор по бизнесадминистрация в Милано, "общият език е жизнено необходим, за да се извлече максимална полза от интегрирания пазар на работна ръка в Европа". И докато някои по-възрастни все още не го осъзнават, то това е ясно за децата им. "Ако искам да говоря с французин, трябва да зная английски", казва 11-годишният германец Ив Рьовекамп.
Но има и една сериозна пречка. Въпреки че английският език бързо се превръща в предпоставка за намиране на добра работа в Европа, според доклад на Европейската комисия само 41% от населението на континента го разбира, а едва 29% го владее достатъчно добре, за да проведе свободен разговор. Резултатът е "английска бариера", която разделя богатите от бедните в Европа. През 19-ти и 20-ти век европейските селяни се превръщат в работна сила за индустрията, като се научават да четат и пишат на родния си език. В наши дни предизвикателството е да се овладее общият език на Европа. Тези, които не успяват - държави, компании и обикновени хора, рискуват да изостанат.
Предимството да владееш английски
Работодатели споделят, че служители на всички нива от корпоративната йерархия, които знаят английски, често получават с 25-30% по-високи заплати от колегите им, които не владеят езика. По-важното е, че те могат да кандидатстват за разнообразни висши управленски длъжности, които са недостижими за тези, които не знаят езика на Шекспир. "Английският език е задължителен", категоричен е Дидие Вюшо, президент на европейската консултантска фирма за подбор на кадри Korn/Ferry International. Едно поколение назад нещата не стоят така. Повечето европейски компании търгуват основно в собствената си страна. Наемат малки групи от англоговорящи експерти, които да преговарят с лондонските банкери и машинните цехове в Чикаго. Амбициозните англофони често работят за американски мултинационални компании. Така е по времето, когато в Европа съществуват само няколко мултинационални корпорации. Сега те са стотици. Когато през 80-те и 90-те години на 20-ти век европейските правителства либерализират икономиките си, много нови частни компании излизат на сцената.
Докато те се борят за растеж, гиганти като Deutsche Telekom и Alcatel се разпростират отвъд границите на собствените си държави в трескав процес на сливане и купуване. Доставчиците ги следват на чуждестранните пазари. В повечето от тези компании мениджърите, които не знаят английски, скоро се оказват ограничени до мудни местни операции.
Глобалните компании използват общ език
Нуждата от английски език е най-силно осезаема при глобалните технологични корпорации. "Имаме нужда от общ език", казва Серж Чурук, главен изпълнителен директор на Alcatel. "Нямаме голям избор". И така в началото на 90-те години Alcatel и финландската Nokia приемат английския за основен корпоративен език.
В Европа, където отдавна германци и французи се борят за превъзходство, изборът на английския език има и политическо значение: той е възможно най-близо до езиково-неутралната територия. Когато френската фирма Rhone Poulenc и германската Hoechst преди две години се обединяват, за да основат Aventis, те установяват седалището на фирмата в граничния град Страсбург. И за да смекчат още повече напрежението между двете националности, избират английския за корпоративен език.
Разбира се, другите европейски езици въобще не са изчезнали от картата и британските и американски мениджъри, които работят в Европа, е добре да знаят и втори език. Но новите сили тласкат Европа към установяване на общ език. Да вземем за пример KPNQwest, пан-европейската телефонна компания със седалище в Холандия - там цялата поща трябва да бъде писана на английски, дори комюникетата между немските инженери. Причината е, че главният изпълнителен директор Джон Макмастьр вижда електронната поща като средство за комуникация, което често обхваща цялата корпоративна система. Според него "ако постоянно преминаваш от испански на немски и от немски на италиански език, изолираш прекалено много хора."
Големите фирми обучават своите служители
Когато компании като KPNQwest пресичат граница след граница, фирмите по целия континент се превръщат и в езикови училища. В немската електрическа компания RWE 30% от работниците изучават английски език - необходима предпоставка за успешна кариера в компания, която оперира в повече от 100 страни. Служителите от отдел Човешки ресурси на Rawensburger, германска фирма, произвеждаща играчки, преди провеждали интервюта на немски. Сега според Мартин Хюрта, мениджър на отдела, те трябва да знаят английски, за да могат да интервюират кандидатите за работа в Полша и Великобритания. Лоренцо Таргети, главен изпълнителен директор на Targetti Sankey, италианска компания за осветителни тела, твърдо заявява, че европейците, които не знаят английски, участват в "маратонно бягане по домашни пантофи".
Все по-често се налага и служителите от по-ниските нива да владеят езика, защото в противен случай рискуват да изпуснат удобни възможности за кариера. Например преди година и половина холандската кабелна компания United Pan-European Communications (UPC) планира да построи в Амстердам телевизионно студио, струващо $20 млн. Проектът изисква голям брой специалисти по електрозахранване - много повече, отколкото UPC може да открие в Холандия. Само на два часа път с влак обаче, в съседна Белгия и Северна Франция има достатъчно специалисти. Но американските и холандските мениджъри на UPC настояват всички участници в проекта да говорят и разбират един и същ език. Така че от UPC осигуряват самолетни билети за големи групи от британски специалисти, настаняват ги в хотели през седмицата и ги откарват обратно вкъщи всеки уикенд.
З0% по-ниска заплата за "неграмотните"
Много от водещите работодатели в Европа, към които се числят Vivendi Universal и CAP Gemini, рядко обръщат внимание на кандидати, които не владеят английски. Секретарките, които не знаят езика, ако въобще си намерят работа, получават с 30% по-ниски заплати, според консултантите от компанията в областта на човешките ресурси Manpower. А според постулатите на т. нар. head hunting английският вече не е предимство - "той е задължителен". Консултантката Сара Мюлер от Manpower си спомня за случай с гениален френски компютърен специалист, който не знаел английски. Тя му намерила работа в интернет компанията Excite, но едва след като изкарал интензивен езиков курс. Вярно, че работниците в големи промишлени предприятия все още се справят, като използват само родния си език. Но тези, които искат да се издигнат, се връщат обратно в класните стаи.
В Daimler-Chrysler служителите, които се стремят към повишение, ходят на уроци по английски след работа. Дори представители на профсъюзите посещават езикови уроци. Официален представител на профсъюзите се изказва по следния начин: "Английският ни е необходим, за да говорим с американските колеги".
Английският разделя бедни и богати
Английската разделителна бариера в Европа е пряко отражение на икономическото състояние. В богатите страни - Швеция, Германия, Холандия и космополитните градове като Париж и Милано има и достатъчно хора с английски език. Съответно регионите, в които английският е по-слабо разпространен - от Средиземноморието до Източна Европа, пропускат големи чуждестранни инвестиции и много нови работни места.
Пример за успех благодарение на езика е Ирландия. Работните места нарастват средно с 5% на година от средата на 90-те години, като много от новите места са директен резултат от US инвестиции. Какво обаче е най-голямото предимство на Ирландия? "Англоговорящата работна сила" - отговаря Ейдън Брейди, изпълнителен директор на Citigroup в Дъблин, и това е причината, поради която Citigroup открива клон в Ирландия.
Златната мина за езиковите училища
Крещящата нужда от англоговорящи специалисти се превръща в източник на големи приходи за езиковите училища. Клонът на Wall Street Institute в Барселона например е открил 35 нови езикови центъра из цяла Европа само за последната година и половина. Средната такса, заплащана от учениците, е $1400 за курс от 120 часа. По думите на Натаниел Райт, президент на Парижкия клон на WS Institute, те са осъзнали, че са обречени, ако не посещават уроци по английски.
Европейските правителства също вземат дейно участие. Във Франция, Италия и Испания политическите лидери се стремят да запознаят децата с английския във все по-ранна възраст. Почти 300 хил. испанци ще прекрачат праговете на държавни езикови училища тази година. Но да преподаваш английски на цял един континент, въобще не е лесна работа. С отличния си английски преподавателите често получават предложения за много по-изгодна
работа. Затова и учителите са твърде малко на брой.
Френският фарс
Срещу настъплението на английския език се оформя съпротива в тила на обединена Европа. Когато френският министър на отбраната Ален Ришар одобри английския за общ език на сборен френско-германски полк, вестник "Фигаро" му лепна прякора "гробаря" на френския език. В Брюксел Европейската комисия прави всичко възможно да се избегне впечатлението, че фаворизира английския, въпреки че той се налага като истинския общ език на Европейската общност. Сегашната инициатива на ЕК се нарича "Европейска година на езиците" и представя английския като един от 11-те езици на страните-членки, равен по значение на гръцкия или финландския.
Европейските лидери естествено знаят колко важен е английският. Политиците, които използват преводачи, като Хосе Мария Аснар и Силвио Берлускони изпускат сложните приказки и закачките по време на официалнте вечери и евросеминарите. Италианското езиково училище International House предлага уроци по английски, преподавани по телефона за политици, които постоянно са в движение. Английската разделителна бариера също така е свързана и с възрастта. Според едно изследване на Европейската общност 67% от европейците на възраст между 15 и 24 години заявяват, че владеят английски. В същото време само 18% от хората над 55-годишна възраст говорят езика.
Така непрестанният стремеж на Европа към английския език дава много власт в ръцете на децата, което предизвиква възрастните както в семейните, така и във фирмените отношения. Само погледнете испанските и италианските семейства, посещаващи Париж. Изглежда така, сякаш децата са главите на семействата - те поръчват храна на английски за собствените си родители и уреждат таксита за летищата рано сутрин. Но това, което изглежда смешно в семейството, е дяволски сериозно, що се отнася до работните места.
Това е обликът на Европа, който се оформя в момента. За растящата маса от англоговорящи всекидневното общуване е като детска игра. Това вместо да противоречи на традициите, прибавя колорит и нов смисъл на европейския живот. Но за онези от другата страна на бариерата обединението на Европа с всичките си хубави и лоши страни е обгърнато в мъгла. Едно е ясно: инструкциите за по-нататъшното развитие на Европа са написани на английски език.
