"Саркози хвърли мостове между Франция и САЩ и дори почива в Америка, което е изненадващо за френски президент. Неговият външен министър пък посети Ирак след четиригодишно отсъствие на Франция от близкоизточната държава.
Саркози постигна мечтата си в новия европейски договор да не се споменава нищо за конкуренцията. Но върхът в неговите първи 100 дни на власт беше, когато той, заедно със съпругата си Сесилия, си присвои набързо успеха от освобождаването на българските медици от либийски затвор.
Негови критици твърдят, че той е поел контрола над една сделка, която на практика вече е била договорена, като по този начин е показал само решимост да осигури гореща новина за медиите", пише британският в. "Дейли телеграф".
Според изданиието търсейки отчаяно бърз външнополитически успех, Саркози първо е изпратил мисия в Колумбия, която да преговаря за освобождаването на кандидат-президентката с френско и колумбийско гражданство Ингрид Бетанкур, отвлечена преди пет години от Революционните въоръжени сили.
Когато видял, че там нещата няма да се уредят толкова бързо, той се насочил към финализираната на практика от ЕС сделка с Либия за освобождаването на българските медици, защото е съзрял в нея възможност за медиен удар.
Вестникът припомня, че показаното от държавния глава във връзка със случая с българите желание за незабавни резултати е подразнило международни съюзници на Франция като Германия, разказва БТА.
Според експерти едната от причините либийският епизод да предизвика такава полемика, бил стилът, който демонстрира Саркози, а не същността на
постигнатото от Франция.
"Дейли телеграф" цитира и главния редактор на френското списание "Експрес" Кристоф Барбие, според когото през първите си 100 дни на власт президентът се е показал понякога като виртуозен акробат, понякога като укротител, а понякога като дива котка - но винаги е имал водеща роля на арената на т.нар. "Цирково шоу на Саркози".
Той обаче трябва да внимава да не се превърне в клоун в това шоу, предупреждава журналистът, цитиран от британския всекидневник.
Вестникът допълва, че анализатори във Франция оприличават Саркози на колело без спирачки, което не може да намали скоростта си, защото рискува да се преобърне.
Критици на Саркози твърдят, че тази негова жажда за бързи резултати може в крайна сметка да се обърне срещу него, добавя изданието.
Саркози обеща да разтърси родината си. Планираният от него икономически растеж от 2,25% обаче едва ли ще достигне 2% за тази година.
А обещанията за съкращаването на 11 хил. работни места в сферата на образованието и за осигуряването на минимално обслужване при стачки в обществения транспорт вече бяха подкопани от отстъпките, които той трябваше да направи пред учителските и транспортните синдикати.
Във външнополитически план Саркози показа решимост да разшири френското влияние отвъд франкофонските държави.
Той си даде сметка, че проблемите, които имат САЩ и Великобритания в Ирак и Афганистан, са създали нещо като вакуум във властта на международната сцена и реши да го запълни.
Според критици на френския президент обаче неговото желание нещата да бъдат свършени възможно най-бързо може да доведе до търкания със стараещия се винаги да изпипва детайлите британски премиер Гордън Браун или с по-малко ориентирания към реформи Владимир Путин.
Засега Саркози се харесва на американците просто, защото не е Жак Ширак, смята вестникът.
