"Сега": Mатурите показват обезпокояваща неграмотност

Р езултатите от матурите са една от коментираните теми в днешните вестници. "2721 ученици не прескочиха летвата на матурите", съобщава "Сега". 3,8% са учениците, изкарали двойка по български език и литература. Пълните отличници по български са 891, малко над 11% са оценени с 5,50 или повече, а най-масовата оценка е четворката - малко над 1/3 от явилите се общо 72 532 ученици. Средният резултат от матурите е 4,30.

Основният проблем, засечен по български - неумението да се пише аргументиран текст, се отнася и за другите предмети, коментира "Сега". Експерти, цитирани от вестника, смятат, че матурите показват обезпокояваща неграмотност, а в същото време критериите за оценяване са сведени до твърде ниски нива.

"Монитор" изчислява, че над 6000 зрелостници остават без дипломи, тъй като освен получилите двойка на изпита по български и литература, още 3500 не са се явили на зрелостен изпит.

"Тройкаджии по калъп", коментира "Стандарт". Според изданието във всеки тест е имало по няколко въпроса с толкова ясни отговори, които предварително са осигурявали тройка на всеки, който е решил да се пробва на матурата.

Реакции по повод интервюто на президента Георги Първанов пред "Труд" има и в днешните вестници. В интервюто Първанов посочва като грешка на премиера Сергей Станишев, че е назначил свои съветници в бордовете.

"Кой как /не/ разбра Първанов", е озаглавен коментар в "Труд". Лошото е, че реакцията на интервюто, ако от страна на опозицията е елементарна, то от страна на правителството е болезнена, а от "Позитано" - направо истерична, посочва авторът и допълва, че тази реакция е изместила нужния и закъсняващ вече политически дебат за избирателната реформа.

Сега президентът трябва час по-скоро да свика обещаните от него консултации по тази тема, а премиерът да огледа хората си - кой къде е и защо, отбелязва вестникът.

"Конфликт между Първанов и Станишев няма", заявява пред "Дума" депутатът от левицата Тодор Кумчев. Това, което каза президентът, е негово мнение, не смятам, че се е случило нещо лошо, това просто е една различна позиция на държавния глава в конкретния случай и той има право на нея, допълва Кумчев.

"НДСВ ще е най-търсената за коалиции", твърди пред "Класа" заместник-председателят на НДСВ Милен Велчев. Имам усещането, че с влизането си в парламента НДСВ ще се превърне в най-търсения коалиционен партньор от всички страни, с това и нашата отговорност ще е по-голяма, защото е много вероятно от нашите действия да зависи какъв тип коалиция ще е възможна, смята Велчев.

"Монитор" пък научил, че НДСВ ще настоява от догодина да се гласува с пръстов отпечатък. Идеята била на председателя на парламентарната вътрешна комисия Минчо Спасов и цели ограничаване на измамите с избирателните списъци.

"Нова мода: плащат вересии срещу глас", заявява пред "24 часа" лидерът на "Ред, законност, справедливост" Яне Янев. Имаме информация, че през миналите две седмици в Казанлък масово е ставало натурална покупко-продажба на гласове - в селските магазини, където хората са натрупали много задължения, тарторите на коалиции са ходили да им оправят вересиите, а длъжниците са обещали да гласуват с целите си семейства, твърди Янев.

"Заплашени сме от ляв национализъм", твърди в интервю за "Труд" медийният експерт и философ доц. Георги Лозанов. Ако "Атака" дойде по някакъв начин на власт, скоро ще последват репресии - тя откровено е заявила, че ще превръща национализма в официална идеология, коментира Лозанов.

Според него "Атака" успява да извърши с част от избирателите голяма спекулация, защото е лесно да се внуши на много хора, изпитали тежестта на прехода, че проблемите са били заради ромите, например.

"Диви антикомунисти провалиха СДС", коментира пред "Труд" Димитър Луджев, бивш член на СДС от началото на прехода. Нямаше как да не се появи различието в културата, манталитета, капацитета и разбиранията на този сбор от сравнително случайно появили се хора, които създадоха СДС, отбелязва той.

"НДСВ няма да подкрепи промени в Закона за МВР", съобщава "Класа", като цитира председателя на парламентарната вътрешна комисия Минчо Спасов. Причината била, че двете служби ДОИ и ДОТИ ще останат под "шапката" на МВР.

"Няма как да се укрие агент на ДС, следите остават", посочва в интервю за "Монитор" Валери Кацунов, член на Комисията по досиетата. Дори да са унищожени дадени документи, съществуват други, обяснява Кацунов. Той признава, че не може да твърди, че ще излезе абсолютно цялата истина, но това, което ще остане неизвестно според него ще е съвсем малка част.

"Харчим пари от Ирак", е челното заглавие на "Труд". Правителството ще развърже кесията за извънредни харчове още в средата на лятото, като парите за тях ще дойдат от иракския дълг към България - 360 млн. долара, пише изданието.

Финансовият министър Пламен Орешарски трябва да събере и обобщи исканията на различните ведомства за допълнителни средства, а до края на юни може би ще бъде взето решение кои от тях ще се финансират, посочва изданието, като цитира министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов.

Това бавело и решението на правителството за отпускане на исканите от Гагаузов 200 млн. лева за изграждането на магистрала "Тракия" и други пътни отсечки. Правителственото решение ще бъде за всички одобрени допълнителни разходи, а не само за пътища.

"Бензинът би всички рекорди", е челното заглавие на "Сега". Поредният скок на петрола на световните борси се отрази мигновено на българския пазар - вчера "ЛУКойл" вдигна цените на всички горива средно с 2%, информира изданието.

За разлика от повечето европейски правителства нашите управляващи все още не са склонни на отстъпки, за да смекчат удара върху населението и бизнеса, коментира вестникът.

"113.49 лева минималната пенсия от 1 юли 2008 г.", информира "Труд". Това е записано с промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, приети на първо четене от парламента. Парите са повече от планираните 112.62 лева, тъй като е нараснал осигурителният доход за м.г.

"България до последно търси милост от Брюксел", пише "Сега". Правителството прави последни опити да омилостиви Брюксел, за да спаси парите, които се очертава страната ни да загуби по предприсъединителните програми, коментира изданието.

Вестникът цитира и публикация в британския в. "Файненшъл таймс", озаглавена "На дивата граница на Европа", според която организираната престъпност е проникнала дълбоко във всекидневието на българите чрез сенчестата икономика.

Изданието напомня, че в доклада си от февруари ЕК е отправила сериозни критики към България за организираната престъпност. Сега София работи трескаво, за да въведе законови и административни подобрения, преди комисията да публикува окончателния си доклад следващия месец, пише в материала, цитиран от "Сега".

"Европа е загрижена за вашите корупционни практики", цитира "Класа" думи на Гернот Ерлер, държавен министър в германското външно министерство, който се срещна с българския вицепремиер външен министър Ивайло Калфин.

След влизането си в ЕС България е направила много в борбата с корупцията и организираната престъпност, но въпреки това страната ви трябва да положи допълнителни усилия и да доведе докрай необходимите реформи, посочил Ерлер.

"Станишев отива в САЩ да натрие носа на ЕС" - така вижда предстоящата визита на премиера в САЩ анализатор на "Сега". Според него Станишев тръгва за Америка да събира похвали, за да покаже на Брюксел, че е критикуван несправедливо. Защо точно сега - защото направо от Вашингтон той ще замине за Европейския съвет в Брюксел на 19 юни, където ще трябва да има очи да погледне ръководителите на останалите 26 държави в ЕС, пред които България изпадна в срамно положение, коментира авторът.

"Неясно е кой финансира партиите и политиците", коментира в интервю за "24 часа" посланикът на САЩ в България Джон Байърли, който си тръгва от страната ни. Все още има твърде много, което не знаем, което обикновените българи не знаят, за паричните източници на политическите партии, посочва той.

Според него през последните години има известен прогрес в тази насока, като например задължението политиците да декларират финансовото си състояние. Но все още няма достатъчна яснота кой финансира партиите и отделните политици, а това е от ключово значение за доверието на хората в управлението и в лидерите, които избират, смята Байърли.