След големите трудности при прехода към капитализъм бившата комунистическа Източна Европа най-накрая получи наградата си през последните години: бързо създаване на работни места, безпрецедентна свобода за работа в Западна Европа, евтини ипотечни кредити, които доведоха до бум в собствеността на жилища, пише Ванеса Гера от Асошиейтед прес.
Глобалната финансова криза обаче сложи край на този смайващ растеж и разкри уязвимостта на един регион, чийто растеж се дължеше отчасти на заеми.
Сега нарастват опасенията, че Западът ще бъде призован да спаси още затруднение компании - след спасяването на Латвия и Унгария - на фона на увеличаващите се признаци на мрачни перспективи за региона.
Европейските лидери, които вече очакват спасителните планове за банките за милиарди и стимулиращи пакети да съживят икономиките им, се чудят какво да правят, ако се наложи да се помага на правителствата в източната част на континента да избегнат обявяване на мораториум върху външния дълг (дефолт - бел. ред), или пък ако местните клонове на западни банки
фалират.
Досега балтийските страни, Украйна и Унгария бяха засегнати по-силно от други места, като Полша, Чехия и членката на еврозоната Словакия са в по-добро състояние с по-ниски дефицити и равнища на външния дълг.
Преди два дни международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" (Standard & Poor's) понижи дълговия рейтинг на Латвия до равнище "junk" (дълг с висок риск), което означава, че сега в две от страните в региона, включително Румъния, не се препоръчва инвестиране.
"Стандард енд Пуърс" съобщи, че на Латвия ще й бъдат нужни години, докато покрие големия си дълг, и че реалните доходи ще се понижат.
Агенцията също така предупреди, че
Унгария, България и Румъния имат високи дългове и "са изправени пред продължителен и тежък период на приспособяване".
След трудностите на комунизма и прехода обаче някои източноевропейци проявяват известно хладнокръвие, изправени пред кризата.
Някои българи, например, възприемат сегашните икономически сътресения като доста по-малко сериозни в сравнение с преживяното през 1996 - 1997 година, когато страната бе в икономическа и банкова криза - толкова тежка, че повечето банки обявиха фалит и мнозина изгубиха спестяванията си.
"Тогава оцелях със заплата, равняваща се на 5 долара (месечно), така че не мога да си представя как може да стане по-лошо", отбелязва 53-годишният жител на София Захари Илиев.
Богатите западноевропейски държави са изправени пред дилема: как да помогнат на по-бедните си източни съседи, бивши комунистически държави, да се справят с финансовата криза, след като са принудени да спасяват банки у дома.
Асошиейтед прес представя кратко изследване на Източноевропейския регион:
- Полша, Чехия, Словакия: трите държави се намират в относително по-добра форма, тъй като имат по-ниски равнища на дългове, деноминирани в чужда валута. Словакия има предимство, защото е една от 16 -е държави членки, използващи еврото, което е солидна валута.
- Латвия, Литва, Естония: трите малки балтийски държави, които се отделиха от Съветския съюз през 1991 г., постигнаха бърз напредък благодарение на пропазарните си политики и през 2004 г. се присъединиха към ЕС.
Бумът на пазара за недвижими имоти в резултат на засилено кредитиране приключи и бе последван от спад, който се ускори заради световната финансова криза. Латвия се обърна към Международния валутен фонд (МВФ) за кредити.
- Унгария, Румъния, България: тези три държави членки на ЕС са изправени пред сериозни затруднения. Унгария също се нуждае от кредит от МВФ.
България има огромен търговски дефицит,
докато Румъния засега се държи, но търговският и бюджетният й дефицит се увеличават.
- Украйна: страната не е членка на ЕС. Тя изпитва затруднения да отговори на критериите на МВФ, за да усвои останалата част от одобрения за нея кредит. Държаните й облигации имат рейтинг със статут "junk" (дълг с висок риск), което е седем степени под равнището, необходимо за инвестиции.
Появиха се твърдения, че водещи компании или дори правителството ще обявят мораториум върху плащанията.
- Сърбия: икономическият растеж на страната се срина от 6% до очаквано равнище от 0,5% за тази година, а валутата й, динарът, се обезцени с над 25% спрямо еврото от началото на годината.
- Косово: безработицата в страната е около 45%. Експерти от ЕС посочват, че помощта от 1,2 млрд. евро, обещана за Косово, след като страната обяви независимост от Сърбия миналата година, може и да не бъде отпусната, тъй като страните донори изпитват все по-голям недостиг на ликвидност заради
финансовите сътресения.
