К метът на Сливен Йордан Лечков е първият българин с власт, който настоява да бъдат забранени найлоновите торбички и прикани търговските вериги да се откажат от тази опаковка.
Избраният за втори мандат кмет се надява общинският съвет да го подкрепи и да бъде прекратена или поне ограничена употребата на тези досадни замърсители на околната среда, които повечето българи, кой знае защо, наричат "чантички".
Изследвания са доказали, че едно найлоново пликче се използва средно 20 мин., а за разграждането му са нужни между 100 и 400 години.
Сан Франциско, Ню Йорк и цяла Великобритания вече обявиха война на пластмасовите торбички.
Само 38,9% от българите събират отпадъците разделно, 39,7% използват енергоспестяващи крушки и уреди, имат у себе си платнена торбичка за пазар, избягвайки ползването на полиетиленови и само 22,8% карат колело.
Това показват данните от представителното проучване на БАН на обществените нагласи за опазване на природата в България и за степента на възприемане на зеления начин на живот сред различните обществени групи.
По-малко от една трета от анкетираните са отбелязали, че практикуват във всекидневието си форми на зелен начин на живот.
Проучването е по поръчка на Българска фондация "Биоразнообразие" като в периода 15?26 октомври са анкетирани 1000 души в цялата страна.
Когато купуват хранителни продукти, 46.5% от запитаните се интересуват от това дали са биологични. Същият дял - 45,8%, отговорят, че не се интересуват от биологичните храни.
Социолозите отбелязват, че по този въпрос има ясна поляризация на мненията. Сред причините за липсата на интерес към биологичните храни важна роля играе слабото доверие в производителите - 83,8% отговарят, че не вярват на хората, които предлагат продуктите си като биологични храни на пазара.
Доверяващите се на производителя са 16,2%.
Анкетираните не вярват и на търговците. Най-честият отговор е - търговците мамят с етикета "биопродукт" - 41,6%, няма достатъчно предлагане - 18,2% е мнението по-често изразявано от жителите на малките населени места, много са скъпи твърдят 15% от анкетираните.
В сравнение с предходни проучвания се установява нарастване на гражданската активност за опазване на природата.
По-важните резултати от изследването са: Значимостта на защитата на природата в България е в следния ред - първите три проблема с одобрение от над 90% от анкетираните са - изсичане на горите (98,8), изпускане на язовирите и опасността от приливна вълна (94,7%), презастрояването на Черноморското крайбрежие (92%).
Градацията на следващите проблеми е - бездомните кучета и котки (83,7%), презастрояването в курорта Пампорово (79,2%), строежът на минивецове по реките (68,1%), изграждането на Супер Боровец (67,8%), строежът на ски писти в национален парк Пирин (66,4%), проектът за разширяване на ски зона Паничище и навлизането в национален парк "Рила" (62%).
Eдна от най-интензивно обсъжданите теми през последната година е включването (и изключването) на територии в мрежата "Натура 2000". За тази природозащитна кампания са чували 78,4% от анкетираните - най много в сравнение с останалите, предложени за оценка.
Подкрепят я 59,9% от тях. По-ниският дял на подкрепящите кампанията в сравнение с информираните за нея се дължи на по-ниската осведоменост за предимствата за местните хора от включването на природни територии в мрежата. По този въпрос общественото мнение остава в значителна степен неинформирано - предимства за местните хора има според 34,8% и няма според 17.2% от анкетираните.
криза, която тихо расте" />
