"Най-ценното нещо, което можем да дадем на детето си след нашата безусловна любов и подкрепа, е добрата самооценка", съветват от Priobshti se
Важно е да научим детето да се харесва каквото е, да вярва в себе си и свободно да следва мечтите си.
Необходимо е още в най-ранна детска възраст да обърнем внимание как детето мисли по отношение на себе си и как се чувства, за да го подкрепим да израсне като пълноценна личност.
Какво представлява самооценката?
Самооценка е сравнението, което сами правим между нашия Аз–образ (как ние самите се възприемаме) и идеалния Аз-образ (онзи образ, към който се стремим). Тя отразява отношението ни към нашите способности, личностни качества и външния ни вид (Bandura,1996).
Самооценката започва да се формира още в момента, в който се осъзнаем като отделна личност, а това става около 2,5 - 3-годишна възраст.
Ключов фактор в тази възраст е детето да изгради сигурна привързаност и здрава връзка с грижещите се за него.
Първоначално образът за себе си изграждаме предимно във взаимоотношенията със значимите възрастни - мама, татко, човекът, който се грижи за нас, братята и сестрите. Това се случва в процеса на определена дейност и оценяването на тази дейност от тях.
Ако възрастните постоянно ни хвалят и поощряват, ще имаме висока самооценка, ако ни обиждат или ни се карат, за това което правим, ще имаме ниска самооценка.
Постепенно започваме да се сравняваме и с нашите връстници – с приятелите, със съучениците. Но стараейки се да приличаме на тях, избираме онова поведение, което ще бъде поощрено от възрастните.
За да създадат цялостния образ за себе си, децата, имат нужда да осмислят всички компоненти на своята самооценка.
Тя може да има различни измерения:
Телесен Аз-образ
Социален Аз-образ – взаимоотношения с другите; чувството за принадлежност към определена група
Академичен успех
Спортни умения
Планиране и организиране
Общуване в семейството
Други умения, които се считат за ценни
Не е задължително обаче те да се чувстват сигурни във всяка една от тези области. Необходимо е да успеят да идентифицират обективно своите силни и слаби страни. В това нелеко начинание те се нуждаят от нашето напътствие, за да разберат своята значимост и качествата, които притежават.
Самооценката има изключително влияние върху развиването на усещане за автономност и чувство за контрол над онова, което ни се случва.
Колкото по-уверено е детето в себе си, толкова по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде самостоятелно.
Наша е отговорността да помогнем на децата да запазят енергията и ентусиазма си, които са им присъщи поначало.
Твърде завишените нереалистични изисквания могат да се отразят в ниска самооценка. Но когато няма никакви изисквания, това значи и никакви постижения.
Според редица проведени изследвания, децата с висока самооценка са уверени в социални ситуации и се справят по-добре в училище. Те се пригаждат по-лесно към новата среда, както в емоционален, така и в социален аспект.
На децата с ниска самооценка им липсва сигурност в собствения успех, което и намалява шанса за успеваемост. Те избягват ситуации, в които няма да се чувства комфортно, ситуации, в които ще са изправени пред задачи, които им се струват непосилни.
Как да подкрепим детето:
1. Покажете му, че го уважавате такова, каквото е.
2. Прекарвайте с детето достатъчно време, играйте заедно, разказвайте си истории, четете приказки преди лягане. Дайте му възможност да се почувства ценено и важно.
3. Хвалете детето за добрите му постъпки.
4. Не пропускайте да поощрите детето. Това ще го направи по-уверено, че може да се справи и с други предизвикателства.
5. Опитайте се да не му внушавате чувство на вина, дори когато не се е справило добре.
6. Критикувайте не неговата личност, а самото поведение. „Ти си добро дете, но това, което си направил не е хубаво. Сигурна съм, че следващия път ще се справиш по-добре.“
7. Давайте конкретна и конструктивна обратна връзка. Това е един от начините да засилите увереността му в собствените възможности. За да предадете на детето усещане за истински успех, трябва да наблюдавате, да уважавате и да отчитате всяка част от неговата работа, като се стремите да му помагате в поставянето на цели.
8. Вместо да давате на детето сложна задача, с която да го провокирате, започнете с нещо по-лесно, това ще му помогне да се чувства успешно. Щом веднъж получи увереност, че се е справило, усложнете задачите. Важното е да знаете какво е нивото на функциониране на детето, за да съобразите изискванията си с възможностите му.
Добрата самооценка ще даде спокойствие и самочувствие, не само не детето, но и на вас.
