От конкретно към абстрактно мислене

М алките деца мислят само в категории тук и сега – какво могат да видят или да докоснат и какво се случва точно в този момент. Ако скриете играчка от погледа им, за тях тя изчезва и спира да представлява интерес. Този тип мислене се нарича “конкретно мислене“.

Конкретното мислене продължава през целия ни живот. И като възрастни често предпочитаме да видим как точно се сглобява новият ни шкаф например, предпочитаме да пробваме шапката, която ни харесва, вместо само са си представим как би изглеждала на главата ни.

Въпреки това, с порастването детето започва да мисли за нещата, без задължително да трябва да ги види и пипне, става възможно да разсъждава над дадена ситуация, да отговаря на въпроси като „Какво би станало, ако…?“. Детето започва да мисли за идеи и понятия, които имат много малка или почти никаква връзка с „тук и сега“. Този тип мислене е „абстрактното мислене“ и то има много важна роля за ученето и придобиването на социални умения. Абстрактното мислене е в основата на логическото мислене, решаването на проблеми, организирането, планирането и анализирането.

Учителите още в начален етап работят с децата, за да ги стимулират да развият своето абстрактно мислене. Малките ученици започват да изпълняват задачи, където мисленето като процес заменя конкретни физически действие. Вместо да смята като подрежда пръчици например, детето пресмята резултата, изписвайки цифри в тетрадката си. Така след няколко години детето вече може да работи с теории, да решава математически уравнения, да разсъждава по даден проблем, да прави логически заключения.

Всяко дете минава през едни и същи етапи на развитие от конкретно към абстрактно мислене и в една и съща последователност. Само скоростта е различна.

Как да насърчим абстрактното мислене, съветват от Priobshti.se

Преди всичко се опитайте да определите, чрез наблюдение, кои деца са с абстрактно и кои с конкретно мислене. За тези, които все още използват само конкретно мислене, вероятно ще имате нужда да използвате конкретни предмети.

1. Насърчавайте използването на предмети, които помагат на детето в ученето - кубчета, фигурки и т.н.

2. Когато преподавате, винаги започвайте с конкретни примери от живота на детето и едва след това, ако е нужно, преминете към абстрактните.

3. Ако децата имат предимно конкретно мислене, те трудно преминават от частното към общото, затова винаги им давайте няколко ясни примера, и едва след това те ще могат да стигнат до общата идея. В противен случай, децата с конкретно мислене ще ограничат знанието си само до примера, който сте използвали. Например, ако говорите за летенето, освен самолетът, който лети, използвайте птици, листа на дървета, балони и др.

4. Опитвайте се да учите повече децата да мислят в категории или абстрактно. Създавайте категории и смесвайте видове в различни категории. Например, можете да групирате пчелите, пеперудите, щъркелите заедно, защото летят. Но друга група, може да се сформира от пчелите и осите, защото жилят.

5. Задавайте въпроси като: "Какво би станало, ако?. Поставяйте героите в хипотетични ситуации. Разигравайте различни роли.

6. Насърчавайте децата да мислят за общите и различните неща, да търсят прилики и разлики между конкретни прeдмети и явления. Например, по какво птиците и самолетите си приличат и по какво се различават. Какво е общата между леглото, стола и масата.

7. Използвайте постери, схеми, картинки, за да подкрепите децата в осмислянето на логическата последователност.

8. Провокирайте децата да мислят за бъдещето. Как си го представят? Какво се случва?