Б лаготворителност, гражданско общество, обществено полезна дейност…
Възможно ли е да сключим примирие със себе си и заобикалящата ни действителност? Какво да правим, когато реалността все повече се разминава с личното ни усещане за справедливост? Наводнения, пожари, деца в сложно здравословно състояние, възрастни в риск… Как да променим това? Ще успеем ли?
Преди години чаках асансьора във входа, в който живеех. Имах гост и го изпращах. Той запали цигара. Във входа! Побеснях и попитах: “Как ти хрумна”? Той отговори: “Милена, не виждаш ли, какво е наоколо”?
Да, виждах. И за пръв път ми се наложи да обясня и на себе си, защо въпреки, че “всички правят така”, аз избирам един може би наивен, но друг начин на живот. Елементарно възпитание или простичка вяра в доброто?
Вече 20 години “живея” с различни инициативи, които целят да провокират мислене и промяна. Да спасят човешки живот. Да го родят. Или да го направят по-качествен. И, както се оказа, все повече хора у нас го правят.
Как да си изберем кауза? Трябва ли да има “happy end”? Ще отнеме ли много време? “Какво ще променя”?
Факт, че пределите на родината ни побират изключителни човешки истории. Пример, който ни дава кураж и до днес. И топлина, когато наоколо стане прекалено грозно.
Историята на благотворителността в България е дълбоко свързана с духовното, културното и социалното развитие на страната ни. Църкви, училища, читалища, Български червен кръст, подкрепа за сираци, бедни семейства, войници и ранени от войните. Днес списъкът е все така дълъг и само отчасти различен.
А примерите в Европа и света доказват, че ако искаме друга рамка на оцеляване и развитие…все ще намерим време. Дори здравната система на редица европейски държави е усъвършенствана почти изцяло и благодарение на неправителствени организации. На хора в нужда, сблъскали се с проблемите отблизо. Или просто на хора, които искат да помогнат.
Има няколко начина да участвате:
1.Избирате да сте доброволец към вече съществуваща гражданска инициатива. НПО, фондация с дългогодишна дейност, сдружение на хора с конкретен проблем. В този случай е добре да отделите време и да разучите дори само онлайн - историята, резултатите, отзивите на “реципиентите”, механизмите на действие.
2.Избирате си кауза и действате “сами” - събирате средства за медицинска апаратура (имаме прекрасни специалисти, но апаратура винаги трябва, а ако е скъпа, лекарите ще са благодарни и на обикновени “консумативи” към нея), храна за социално слаби хора (всяка община може да помогне със списък), изграждане на детска площадка и др. Всички сме чели и участвали в концерти, изложби, театрални постановки и базари - има много начини да съберем средства. Важно - ако искате да Ви вярват, осигурете прозрачност и отчетност на сумите!
3.Можете да подобрите средата около себе си и без средства. Почистване на градинки и корита на реки, разчистване на домовете на хора в райони с пожар, ремонти и помощ за пазаруване на възрастни хора, редовни посещения в домове за деца без родителска грижа.
Изборът на благотворителна кауза е личен, но има няколко важни стъпки, които могат да ви помогнат да направите информирано и устойчиво решение. Ето как:
1. Помислете, какво ви вълнува истински.
Започнете с това да изберете тема или група хора, близки до сърцето ви. Примери:
• Деца – лишени от родителска грижа, с увреждания, в риск.
• Образование – стипендии, училища в малки населени места, иновативно обучение.
• Здравеопазване – помощ за тежко болни, болници, психично здраве.
• Животни – приюти, кастрационни програми, защита на дивата природа.
• Околна среда – почистване, залесяване, опазване на биоразнообразието.
• Социално слаби – възрастни хора, бедни семейства, бездомни.
2. Решете, как искате да помогнете
• Дарение на пари – еднократно или регулярно.
• Дарение на време (доброволчество) – събития, лагери, обучения.
• Дарение на “глас” – популяризиране на каузата в социалните мрежи.
• Дарение на вещи – храна, дрехи, техника, учебници.
3. Проверете легитимността на организацията
Изберете организация, която е:
• регистрирана като фондация/сдружение в обществена полза;
• има сайт, отчети, прозрачна дейност;
• присъства в платформи като:
• DMS.bg
• Podkrepi.bg
• Или в други платформи, за които се знае, че използват по-голямата част от събраните средства за тези, за които дарявате. А не за собствени нужди.
• има публични финансови отчети и/или одити.
4. Проверете въздействието
Потърсете отговори на въпроси като:
• Какви реални резултати има организацията?
• Колко хора/животни/места са получили помощ?
• Как се използват даренията?
• Има ли примери от дарители или доброволци?
5. Започнете с малко и наблюдавайте
Ако се колебаете, започнете с:
• малко дарение;
• краткосрочна доброволческа инициатива;
• една конкретна кампания.
Вижте, как се чувствате след това. Ако организацията е активна и прозрачна, вероятно ще се ангажирате по-дълбоко и ще видите резултатите в действие.
6. Включете семейството/приятелите си
Много по-силно е, когато една кауза стане част от общуването с другите. Можете да:
• направите дарение от свой личен празник - рожден ден/сватба (вместо цветя и/или подаръци от гостите);
• организирате благотворителна кампания;
• дарите коледните подаръци на нуждаещи се.
Винаги съм вярвала, че е важно да видим очите на хората, на които помагаме. Не цифрите в медиите.
Не е страшно. А е страшно зареждащо!
Винаги съм вярвала, че т.н. социално предприемачество е цинично, защото част от дарените средства отиват за офиси, заплати и “украса”. Вярно е, че понякога този тип организации успяват да постигнат по-големи мащаби на дейността си. Но предпочитам чистата форма на помощ, без “отчисления”.
Винаги съм вярвала, че не можем само да четем приказки на децата си. А да им покажем, че ги има. Децата ни правят това, което виждат като пример от нас. Не само от думите, съветите и книгите, които им четем на заспиване.
Доброволец съм към фондация “Искам бебе”, в помощ на семейства с репродуктивни проблеми. Участвала съм в концерти, базари, организирам кампанията “Повече българчета за България” вече 20 години по радио “Витоша”. Донор съм на яйцеклетки. Носила съм храна на социално слаби хора. Садя дървета, строя дом:)
През годините с колегите ми Кирил и Тодор и слушатели на “Тройка на разсъмване” оборудвахме биопсична лаборатория за деца с нефрологични проблеми, подпомогнахме важен скрининг, дарихме апаратура за недоносени дечица, за онкоболни. Медицинска храна. И още много.
И не, не беше лесно, заради радиото.
Какво се промени? Родиха се деца, оцеляха деца. А вече всяко дете има право на безплатно изследване веднъж годишно - за да се установят навреме нефрологични (бъбречни) проблеми.
И в много български семейства светлините вечер греят по-силно.
Романтично? Да, крайната цел е романтична. Живот! Но чисто техническата част по изпълнението често е уморителна и досадна, отчайваща, изнервяща. Сблъскваме се с болка. Това е истината и тя не пречи на идеята “да променим картинката”.
Посещавам регулярно различни изложения и “прося”. Говоря си с хората, с фирмите. Мотивирам ги.
Детето ми израстна по този начин. С идеята, че “няма начин да няма начин”!
В един студен октомври преди години видях черни балони в небето над София. И един тип, който вече не е депутат, се подигра на майките на деца с увреждания. За първи път усетих отчаяние и се уплаших. После продължихме по улиците и булевардите. А след това, те, семействата със “специални деца” изковаха новата рамка за безплатна медицинска храна. Защото “няма начин да няма начин”.
Например със страница във Фейсбук и съмишленици в социалните мрежи.
Изберете си кауза…
Готино е. Усещането, че сме част от малка революция. От кръг на човечност, който ще наклони везните в битката между доброто и злото в наша полза.
И за известно време ще ни помогне да спим добре. И да знаем, че сме от добрите.
Дори света да е тръгнал да върви по дяволите, ние няма да ходим там, нали?
Изберете си кауза…
