Защо времето лети, когато си прекарваме добре

С трелките на най-точните часовници се движат с постоянна скорост, закъснявайки само с 1 секунда на всеки 300 млн. години.

Въпреки това за човешкия мозък времето не се движи равномерно. Понякога секундите ни се струват като минути, а часовете като дни. Когато си прекарваме добре обаче, сякаш времето лети.

Всеки от нас има тези наблюдения, но замисляли ли сте се на какво се дължи този феномен?

Представата на мозъка за времето зависи от очакванията ни

Според д-р Майкъл Шадлън, учен по неврология към Колумбийския университет в Ню Йорк, човешкият мозък приема вероятността, че нещо може да се случи още преди то да се е случило и всяка мисъл има различни „хоризонти“.

В една книга например хоризонтите свършват на всяка сричка, дума, изречение и т.н. и времето се възприема от мозъка според вижданията ни за тези хоризонти.

Мозъкът си представя „голямата картина“

и вижда както близките, така и далечните хоризонти, когато нещо ни е завладяло. Това кара времето да лети, разяснява д-р Шадлън за „Лайв сайънс“.

Когато ни е скучно обаче, хоризонтите ни се стесняват и очакваме края на всяко изречение, вместо края на историята. По този начин времето започва да ни се струва, че тече по-бавно.

Няма определена област в мозъка, която е отговорна за това, как всеки един от нас възприема времето. Всяка част, която е свързана със съзнанието и мислите ни, участва в този процес.

Различни механизми за отчитане на времето

функционират в мозъка и отчитането на времето в период от 24 часа, за които планетата ни се завърта около оста си, е субективен механизъм, който няма общо с човешките възприятия.

Един от механизмите в мозъка ни е свързан със скоростта, с която мозъчните ни клетки се активират една след друга и образуват верига, докато извършваме различни дейности.

Експеримент с гризачи открива, че колкото по-бързо се формират тези вериги, толкова по-бързо ни се струва, че тече времето.

Друг механизъм включва химикалите в мозъка. Отново изследване върху гризачи открива, че невроните, отговорни за освобождаването на допамина в мозъка – важен химикал за активиране на щастието, влияят върху възприятията на мозъка за времето.

Когато се забавляваме, тези клетки са по-активни и освобождават повече допамин. Така мозъкът ни се заблуждава и отчита, че е минало по-малко време, отколкото всъщност е.

Не е ясно защо мозъкът ни не отмерва времето точно,

но учените смятат, че може би еволюцията има пръст в този „феномен“.

Те допускат, че е възможно вътрешното ни чувство за време да ни показва дали трябва да останем някъде, или не, според това дали мозъкът ни се чувства щастлив, или не.

Д-р Дейвид Ийгълмен, професор по психология и публично психическо здраве към университета Станфорд, вмята в темата и че колкото по-възрастни ставаме, толкова по-бързо започва да тече времето.

При децата всичко е ново и мозъкът си дава време да запомни тези събития и да създаде връзки. Възрастните от друга страна са виждали много повече неща, затова мозъкът няма нужда от време да ги помни.

И така много хора поглеждат сбръчканите си ръце и белите коси в огледалото и се чудят „Как отлетя времето?!“. А то не отлетяло, просто мозъкът ни е започнал да го възприема по различен начин.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.