С поред една от лондонските клиники за пластична хирургия приблизително девет процента от хората имат римски нос, а други три процента - гръцки. Сега няма да спекулираме откъде идва тази статистика, но ще кажем следното: ако сте един от тези 12 процента, моля, върнете носа. На първоначалния му собственик, защото той липсва.
Доказателство за това е всяка римска или гръцка статуя. Лице?- има. Странно изрисувани очни ябълки? -има. Нос? -липсва.
Но защо? Ако някога сте се замисляли, вероятно сте предполагали, че разрушаването на тези древни произведения на изкуството е просто неизбежен резултат от времето - че те или са се износили от 2000 години време, или са били откъснати от някой безразсъден вандал.
И в много случаи това вероятно е вярно.
Why Do So Many Ancient Roman And Greek Statues Have No Noses? https://t.co/bC3ffFGh6Y
— Anonymous’ 4thEstate (@4thAnon) May 25, 2024
„Статуите, които виждаме днес в музеите, почти винаги са избити, изпочупени и повредени от времето и излагането на природните стихии“, пише през 2019 г. Спенсър Макданиъл, дипломиран изследовател в катедрата по класически науки в университета „Брандейс“ и автор на уебсайта Tales of Times Forgotten.
„Частите на скулптурите, които стърчат, като носове, ръце, глави и други, почти винаги се отчупват първи. Други части, които са по-здраво прикрепени, като краката и торсовете, обикновено остават непокътнати", обяснява Макданиъл.
Това е логично. Носовете, като сравнително деликатни изпъкналости се намират почти на възможно най-висока височина от пода. Счупванията са неизбежни - но дали всички липсващи носове имат толкова невинни обяснения?
Кой е взел всички носове?
Ако перифразираме Оскар Уайлд, загубата на един нос може да се смята за нещастие, а загубата на два - за небрежност. Ако изгубите няколко хиляди, хората могат да започнат да мислят, че го правите нарочно. И според Марк Брадли, професор по класическа литература в Университета в Нотингам, точно това се е случило с доста от тези статуи.
The Greek statues were also affected by erosion factors, such as the Egyptian statues. These are Greek statues without noses, but you guys are stupid and think that the Egyptian civilization is yours, but it is not yours, it's ours ,Have a nice day pic.twitter.com/D8j5pv7iTD
— 𓉔𓄿𓈖𓄿☪️ 🇪🇬ℌ𝔞𝔫𝔞𓆃 (@im_nefertiti2) October 30, 2021
„Огромна част от носовете са били умишлено премахнати“, пише той в статия от 2016 г. за историческия блог Effaced From History.
„Черната базалтова глава на племенника на император Тиберий Германик в Британския музей показва нос, който е бил ясно издълбан, вероятно по същото време, когато ранните християни са издълбали кръст на челото на този езически портрет“, казва Брадли.
Подобна съдба изглежда е сполетяла и статуята на Афродита в Националния археологически музей в Атина: няма нос, а на челото ѝ е изсечен голям кръст. Очевидно, поне в тези случаи, премахването на обидния придатък е било част от ритуално детрониране на фалшив идол.
Но това все още не дава отговор на въпроса: защо носът?
В по-ранните цивилизации, като например египетската, отговорът може да е бил вярата, че статуята съдържа някаква „същност“ или „душа“ на същността, която изобразява - и затова да се унищожи фигурата би означавало буквално да се обезсили човекът или божеството, което тя изобразява. Този вид вярване може да бъде и много специфично: особено осакатяването на носа вероятно е означавало „убиване“ на духа, тъй като теоретично е отнемало способността на фигурата да диша.
Но някои от тези римски и гръцки статуи с отрязан нос са от много по-късен период. Със сигурност причината за тяхното осакатяване не е била толкова езотерична?
Наказание по пълномощие
Според Брадли разковничето може да се крие в древноримските и гръцките съдебни системи - и по-специално във видовете наказания, налагани на виновните.
„Древното иконоборство е едно, но това безсмислено унищожаване на древни портрети загатва за традициите на реално осакатяване на лица, които се наблюдават в целия древен свят - от Омирова Гърция, Персийската империя, класическа и елинистическа Гърция, републикански и императорски Рим до византийския период“, пише той.
Както в древния свят, така и по-късно, по време на Византийската империя, осакатяването и отстраняването на носа е било доста често срещано наказание, налагано на всички - от прелюбодейци до свалени владетели.
„В Египет дори е имало селище, наречено Риноколура "градът на отрязаните носове", където изгонените престъпници, чиито носове са били отрязани, са били изпращани в изгнание“, посочва Брадли.
По негови думи освен тези реални примери, съществуват и безброй митове и легенди, в които отстраняването на носа се използва като наказание или унижение: Херакъл - да, той от безобидните филми на Дисни - е наричан „носач“ сред някои културисти заради огромния му ентусиазъм да си чопли носа.
"Практиката дори играе важна роля в „Одисея“, когато „един от ухажорите на Пенелопа (жив или мъртъв, не е ясно) е изведен извън двореца и носът и ушите му са отрязани, последвани от гениталиите, ръцете и краката“, посочва Брадли
Оскверняването на статуя по този начин означава символично наказание за фигурата, която тя изобразява - и присъдите в никакъв случай не се ограничават само до осакатяване.
Защо бихте обезглавили статуя?
„Въпреки че нямам представа за точната статистика . Днес имаме много повече части (глави и тела без глави), отколкото цели статуи", казва Кенет Лапатин, куратор на антиките в музея „Джей Пол Гети“ в Лос Анджелис, пред New York Times през 2023 г.
„Това е ясно във всяка галерия на гръцкото и римското изкуство“, добавя Лапатин.
И макар причините за това понякога да са невинни - например падания или древни търговци, които превръщат един продаваем артефакт в два - много от тези обезглавявания, подобно на изгубените носове, са били целенасочено отстранени като средство за подкопаване на авторитета на фигурата, представена от статуята.
„Изглежда, че всяка култура в древния свят го прави“, казва пред „Таймс“ Рейчъл Кусер, професор по древно изкуство в Градския университет на Ню Йорк.
„Главата е наистина силна и увреждането на главата се разглежда като особено ефективен начин за накърняване на властта, независимо дали става въпрос за владетел или бог, или дори просто за частен мъртвец“, казва още Кусер.
И така, макар че на много статуи наистина липсват носовете - или главите, ръцете или гениталиите - просто поради разрухата на времето, в много случаи това е доказателство, че този, когото статуята някога е изобразявала, е бил надживян от някои дребни или силно мотивирани врагове.
Като „наказвали“ фигурата според морала на своето време, дошлите по-късно можели да създадат символично скъсване с миналото и предполагаемата поквара на този човек - и ако подобна концепция ви се струва странна, имайте предвид, че донякъде го правим и днес.
„Миналия месец протестиращите в Мартиника свалиха две статуи на аболициониста от XIX в. Виктор Шьолхер, осъждайки го за това, че е автор на декрет, който компенсира собствениците на роби за загубите им“, посочва Жан-Франсоа Маником, куратор на трансатлантическото робство и наследството в Международния музей на робството в Ливърпул, през 2020 г.
„В Бристол статуята на робовладелеца от XVII век Едуард Колстън беше изхвърлена в пристанището. Паметник в Антверпен в чест на Леополд II, белгийският крал, ограбил Конго, ще бъде преместен в музей, след като беше осквернен от демонстранти. В Съединените щати статуите в чест на изследователя Христофор Колумб и президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис бяха сред тези, които бяха съборени или, в случая с Колумб, обезглавени“, казва още Маником.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
