З апочва Великият (Великденски) пост. В следващите седмици - от 3 март до 20 април, вярващите ще се пречистят. Постът приключва на Възкресение Христово.
Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни - месо, яйца, мляко и млечни произведения.
Започват със заговезни и завършват с причестяване. По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица на по-дългите пости - Великденските и Коледните.
Католиците почти не постят, а при протестантите те липсват съвсем. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното.
Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си. По време на поста постещият се храни с всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете - пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност могат да спасят постещия от "прегрешение" с неподходяща за случая храна. Също маслините, зеленчуците, варивата.
Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло. Особено подходящи са салатите, спанакът, киселецът и копривата. Тестените продукти и хлябът не трябва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто. Може да се яде мед.
По църковния календар на 3 март се почита и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск.
Тримата били християни, войници в град Амасия, в малоазийската област Понт (днес в Северна Турция), и пострадали в началото на четвърти век. Те служили във войската заедно със свети Теодор Тирон (паметта му е на 17 февруари, но се почита и в първата събота на Великия пост), били и негови сподвижници в християнската вяра.
Скоро след мъченическата смърт на свети Теодор дошъл нов управител на областта - Асклепиодот, който продължил преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий.
Управителят разбрал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал с всички средства да ги отклони от вярата им в Иисус Христос. Обещавал им да ги освободи, да им даде много пари и високи постове, а когато видял, че те са непоколебими в отстояване на своите християнски убеждения, Асклепиодот преминал към заплахи с изтезания и дори със смърт. Защото неизпълнението на императорския указ за почитане на езическите божества се смятало за държавна измяна.
Управителят разчитал, че ако успее да ги отклони от вярата им, така ще се даде пример и на други християни да се върнат към езическата религия. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни успели да привлекат към вярата и други затворници. Затова управителят заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 г., а Василиск останал в затвора, където починал в 308 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
