С ъдебномедицински преглед на човешки останки, намерени около погребалните комплекси на древноегипетски крале, откри доказателства, че те са принадлежали на слуги, които са били принасяни в жертва, когато монарсите са умирали, според ново проучване.
Останките от тези слуги (или придворни) са били изкопани за първи път през 20-те години на миналия век от погребалните комплекси в Абидос, Източен Египет, които датират от около 3000 г. пр.н.е.
Археолозите по онова време са подозирали, че лицата са били принесени в жертва, но не са били намерени доказателства за причината за смъртта им, заяви пред CNN в понеделник авторът на проучването Розалин А. Кембъл, постдокторант в университета „Пърдю“ в Индиана, която е изследвала черепите от онези първоначални разкопки.
„Чрез консултиране със съвременни съдебномедицински проучвания и благодарение на напредъка в разбирането ни за това как човешките тела реагират на наранявания и на процесите на разпадане с течение на времето, успях да идентифицирам ясни доказателства за наранявания по главите при някои от тези индивиди, възникнали около момента на смъртта“, каза тя.
„Тези наранявания, комбинирани с археологическия контекст, силно подсказват, че поне някои от слугите са били убити и след това погребани около гробниците на тези владетели“, добави Кембъл.
Именно „огромният брой“ гробници е накарал Флиндърс Питри, британският археолог, който първоначално е разкопал останките в началото на XX в., да заподозре, че погребенията са резултат от човешко жертвоприношение, се посочва в съобщение за пресата.
„В много култури жертвоприношението на слуги се практикува поради вярвания, че принесените в жертва индивиди ще продължат да служат на владетеля в някакъв вид задгробен живот, но жертвоприношението на слуги може да бъде и първично показване на властта на владетеля. Някои слуги може да са се явили доброволци да умрат, за да постигнат вечен живот или чест, докато други може да са били избрани или дори принудени“, казва Кембъл в съобщението.
Питри е направил снимки на останките и е водил записки. След това той е препогребал повечето от тях, с изключение на черепите, 46 от които Кембъл открива в университета в Кеймбридж.
„Нараняванията по запазените черепи са предимно линейни фрактури, които най-вероятно биха причинили бърза загуба на съзнание, вътрешен кръвоизлив и смърт“, каза Кембъл в прессъобщението, добавяйки, че линейните фрактури обикновено се причиняват от плоско, широко оръжие.
От 46-те запазени черепа, изследвани като част от проучването, потенциално смъртоносна травма е намерена в 18 от тях, което се равнява на 39%. Кембъл предупреди, че това не означава, че стотиците други погребения в тези райони също са били жертви на човешко жертвоприношение.
„С такъв малък и непълен набор от данни и след като са изминали толкова много хилядолетия от погребването на тези хора, просто не можем да бъдем напълно сигурни дали всички тези индивиди са били принесени в жертва, или само някои от тях, или има някакво друго обяснение, което се е изгубило с времето“, каза тя.
Някои от тях може да са починали от естествена смърт, а други може да са били убити чрез задушаване или друг метод, който не е видим, добави тя.
Катрин Слингър, преподавател по египетска археология в Манчестърския университет в Англия, която не е участвала в проучването, заяви пред CNN, че макар отдавна да се е предполагало, че кралските слуги са били принасяни в жертва при смъртта на крал, са се знаели малко подробности за тази практика.
„Начинът, по който тези слуги са били убивани, досега оставаше неясен, като теориите варираха от удушаване до отравяне. Това е първият път, в който съдебномедицински доказателства подкрепят тази теория за човешко жертвоприношение и доказват начина, по който поне някои от тези индивиди са били убити“, каза Слингър.
Разбиране на жертвоприношението
Сега Кембъл подготвя ръкопис за книга по темата, планирана за публикуване през 2027 г., която ще разгледа по-дълбоко „кои са били тези слуги, контекста на египетската мисъл и общество по онова време и по-широко как изучаваме и разбираме насилието и жертвоприношенията в миналото“, каза тя.
Карл Харисън, съдебен археолог от университета в Ексетер, Англия, който не е участвал в проучването, заяви пред CNN, че констатациите са „наистина много интересни“. Въпреки това той предупреди да не се прекалява с интерпретацията на намеренията на древните египтяни.
„Макар че съдебната медицина може да помогне да се разберат моделите на нараняване, трябва да се внимава при оценката какво означава това по отношение на умисъла“, каза Харисън по имейл.
„Ефимерното поведение на миналите човешки култури, особено тези без писмени сведения или регистрирани в писмеността на други народи, предлага социална сложност, която се противопоставя на способността ни за цялостна реконструкция“, добави той.
Проучването е публикувано в списание Frontiers в понеделник.
