М ежду 1949 г. и 1982 г. Европа изхвърля над 150 000 тона радиоактивен боклук в океана. Днес учените са на дъното, за да висят какво се случва с него.
Втората половина на XX век бе истински златен век за ядрените технологии. След атома на Втората световна война светът откри мирни приложения на радиоактивността в медицината, енергетиката и науката. С революцията обаче дойде и огромният въпрос: какво да правим с хилядите тонове радиоактивни отпадъци?
За Европа решението тогава бе изключително просто. Атлантическият океан имаше достатъчно дълбоко дъно, което никой „важен“ не използваше.
Така, в продължение на повече от три десетилетия, над 200 000 варела с нискорадиоактивни отпадъци (общо над 150 000 тона) бяха изхвърлени на дълбочина между 3000 и 5000 метра.
След като изхвърлянето спря през 80-те години, властниците просто забравиха за случая. Досега.
Откритието на 4700 метра под водата
Учени от Френския национален център за научни изследвания стартираха проекта NODSSUM (Nuclear Ocean Dump Site Survey Monitoring), за да открият какво се е случило с буретата.
След като през 2025 г. автономен подводник засне и картографира 3355 варела, през май 2026 г. изследователите се спуснаха с пилотиран апарат Nautile на повече от 4700 метра дълбочина.
Гледката на дъното бе тревожна: много от металните варели бяха силно корозирали и разпаднали се, а съдържанието им буквално се изливаше върху пясъка. Инструментите регистрираха силни сигнали на кобалт-60, ниобий-94, цезий-137 и америций-241 - радиоактивни изотопи, свързани директно с изхвърлените отпадъци, някои от които ще останат опасни хиляди години.
Радиоактивни оазиси на морското дъно?
Изненадата за учените обаче се оказа друга. Вместо „мъртва зона“, рสนжавяващите варели са се превърнали в своеобразни оазиси на иначе пустинното пясъчно дъно.
Анемонии, гъби, морски краставици, риби и ракообразни са населили изкуствените метални структури, като раците изглеждат особено привлечени от новите си „домове“.
„Това ни постави пред неочакван казус. Варелите вече не са просто съдове, които бавно изпускат радиоактивни елементи в бездната - те са станали част от локалната екосистема“, посочват изследователите.
Сега пред науката стои важният въпрос: натрупва ли се радиоактивност в тъканите на тези животни и има ли опасност тя да се предаде по хранителната верига? Взетите проби от водата, пясъка и морските обитатели в момента се анализират, но първоначалните данни показват, че подобно на потъналата съветска подводница „Комсомолец“, радиацията бързо се разсейва във водата и нивата спадат рязко само на няколко метра от самите варели.
