И зползваме ги, за да мием съдовете, от които ядем, но кухненската гъба е влажна среда, пълна с хранителни остатъци – идеално място за размножаване на бактерии, пише BBC.
Трябва ли да заменим гъбата с четка за миене на съдове?
Много видове бактерии могат да оцелеят в изключително сурови условия. Някои виреят дълбоко в земната кора или в кипящи хидротермални извори, а други дори се срещат в замръзналата тундра. Ако попитате повечето бактерии къде биха предпочели да живеят, кухненската гъба вероятно ще бъде на върха на списъка.
Да, оказва се, че именно инструментът, който използваме за почистване на чиниите и чашите си, е истинско убежище за микробите. Гъбите са рай за бактериите – топли, влажни и пълни с хранителни остатъци, с които микроорганизмите могат да се хранят.
През 2017 г. Маркус Егерт, микробиолог от Университета във Фуртванген, Германия, публикува изследване върху микробния свят в използваните кухненски гъби. Той установява наличието на цели 362 вида микроорганизми. В някои зони плътността на бактериите достигала до 54 милиарда индивида на квадратен сантиметър.
„Това е огромно количество – сравнимо с броя на бактериите, които бихте открили в проба от човешки изпражнения“, казва Егерт.
Гъбите са пълни с миниатюрни отвори и кухини – всяка от които предоставя ниша, в която микробите могат да се настанят.
През 2022 г. Лингчонг Ю, биолог от Университета Дюк, и неговият екип използват компютърни модели, за да симулират сложната среда вътре в кухненска гъба. Те установяват, че гъбите с различни по размер кухини насърчават най-интензивния растеж на микробите. След това екипът потвърждава резултатите, като отглежда различни щамове на E. coli в целулозни гъби.
„Те откриха, че разнообразието в размера на порите в кухненските гъби има голямо значение за растежа на бактериите“, обяснява Егерт. „Това има логика, защото сред микробите има както индивидуалисти – бактерии, които предпочитат да растат сами, така и такива, които се нуждаят от компания. В една гъба има толкова много различни структури и ниши, че всяка бактерия намира подходящото си място.“
Гъбите със сигурност са добър дом за бактерии. Но това не означава непременно, че представляват сериозен здравен риск. Бактерии има навсякъде – по кожата ни, в почвата и във въздуха. Не всички са вредни – всъщност, много от тях изпълняват жизненоважни функции.
Важният въпрос е: опасни ли са бактериите в кухненските гъби?
В своето изследване от 2017 г. Егерт анализира ДНК на най-разпространените бактерии. Въпреки че не може да идентифицира всички видове с абсолютна точност, пет от десетте най-често срещани са близки до бактерии, които могат да причинят инфекции при хора с отслабена имунна система. Специалните мерки за почистване, като нагряване в микровълнова печка или изплакване с гореща сапунена вода, не се оказват особено ефективни – унищожават част от бактериите, но позволяват на по-устойчивите щамове да процъфтяват.
„Хипотезата ни е, че тези мерки за почистване водят до своеобразен селекционен процес, при който оцелелите бактерии се размножават отново и отново“, казва Егерт. „Ако го правите многократно, в крайна сметка може да селектирате бактерии, които са по-добре адаптирани към почистването.“
Важно е да се отбележи, че нито една от откритите бактерии не е пряко свързана с хранителни отравяния или сериозни заболявания. Всъщност 90% от хоспитализациите, причинени от хранителни инфекции, се дължат само на пет патогена, три от които са бактерии – Escherichia coli, Salmonella и Campylobacter. За щастие, тези бактерии са сравнително редки в кухненските гъби.
През 2017 г. Дженифър Куинлан, професор по хранителна безопасност в Prairie View A&M University в САЩ, и нейният екип събират кухненски гъби от 100 домакинства във Филаделфия. Те установяват, че само 1-2% от тях съдържат бактерии, свързани с хранителни отравяния – и то в незначителни количества.
Това откритие е потвърдено от изследване от 2022 г., в което Солвейг Лангсруд, учен от норвежкия институт за хранителни изследвания Nofima, сравнява бактериите в кухненските гъби и четките за миене. Оказва се, че и двата инструмента съдържат главно безвредни бактерии, но количеството бактерии в четките е значително по-малко.
„По-голямата част от бактериите в гъбите не причиняват заболявания – просто правят гъбата неприятно миришеща с времето“, казва Куинлан. „Но ако използвате гъбата, за да попиете сокове от сурово месо или пиле, възможно е тя да задържи някои опасни патогени.“
Има доказателства, че това се случва. В изследването на Лангсруд, когато учените добавят Salmonella към кухненски гъби, тя се развива успешно. Когато обаче бактериите са добавени към четки, те умират. Причината вероятно е, че четките изсъхват по-бързо, докато гъбите остават влажни дори след употреба.
Тези потенциално опасни бактерии могат лесно да се пренесат от гъбата върху съдовете, приборите и кухненските повърхности.
Колко често трябва да сменяме кухненската гъба?
Куинлан препоръчва да я сменяме веднъж седмично. Има и начини да удължим живота ѝ – можем да я пуснем в съдомиялната вечер или да я загреем в микровълновата за минута, докато започне да отделя пара.
Изследванията показват, че тези методи намаляват количеството бактерии. Въпреки това, според Егерт, редовното почистване може да доведе до селекция на по-устойчиви микроби, което прави дезинфекцията по-малко ефективна с времето.
„Аз лично не бих използвал кухненски гъби“, казва Егерт. „Четката е много по-добър избор – съдържа по-малко бактерии и изсъхва по-лесно. Освен това е по-лесна за почистване.“
* Във видеото: Студенти по медицина с изложба на уникални рисунки с микроби
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
