Б иологичният цикъл на нашето съществуване изглежда сравнително ясен: раждаме се, живеем, умираме. Краят.
Но ето какво разкрива проучване на Popular Mechanics.
Но когато разгледате съществуването на клетъчно ниво, нещата стават малко по-интересни. Вие, аз и всички около 108 милиарда Хомо сапиенс, които някога са ходили по Земята, сме били наше собствено съзвездие от около 30 трилиона клетки. Всяко от нашите тела е колективен организъм от живи човешки клетки и микроби, които работят в сътрудничество, за да създадат това, което нашите умове разглеждат като „живот“. Все по-голям брой нови изследвания обаче установяват, че поне за някои клетки смъртта не е краят. Вместо това е възможно тя да е началото на нещо ново и напълно неочаквано, пише авторът на Popular Mechanics.
Нарастващата „снежна топка“ от изследвания, свързани с нов клас многоклетъчни организми, създадени от изкуствен интелект, известни като „ксеноботи“, привлича вниманието на науката заради тяхната очевидна автономност. През септември 2024 г. д-р Питър Нобъл, микробиолог от Университета на Алабама в Бирмингам, заедно с д-р Алекс Пожитков, изследовател в областта на биоинформатиката в центъра за борба с рака „Сити ъф Хоуп“, описват подробно тези изследвания в уебсайта The Conversation.
Ксеноботите са клетки, които изпълняват нови роли извън първоначалната си биологична функция - например използват власинкови реснички за придвижване, а не за пренасяне на слуз. Тъй като изглежда, че те се сглобяват отново в тази нова форма и функция, авторите твърдят, че ксеноботите формират един вид „трето състояние“ на живота, при което клетките могат да се реорганизират след смъртта на организма, за да формират нещо ново. Тези форми вероятно не биха се материализирали в природата, но ксеноботите показват, че клетките имат изненадваща способност да се адаптират към промените в околната среда. Експериментите с човешки клетки, или „антроботи“, също показват това поведение.
„Взети заедно, тези открития ... оспорват идеята, че клетките и организмите могат да еволюират само по предварително определени начини“, пишат авторите в The Conversation.
„Третото състояние предполага, че смъртта [на организма] може да играе значителна роля за това как животът се трансформира с течение на времето.“
Последствията за тези клетъчни роботи или биоботи са доста големи - представете си специално създадени лекарства, изработени от собствените ви тъкани, за да се избегне опасен имунен отговор. Но те също така създават сложна картина за това какво всъщност представлява клетката. Поне така мисли еволюционният биолог и лекар Уилям Милър. Той е съавтор на книгата The Sentient Cell (2023 г.), в която се разглеждат идеите на теорията Cellular Basis of Consciousness (CBC), която предполага, че клетките запазват вид съзнание. Милър смята, че ксеноботите са само още един пример за това как не отдаваме дължимото на присъщите познавателни - или дори съзнателни - способности на клетките, които изграждат телата ни.
„Организмът като цяло вече не реагира както преди, но подгрупи от клетки са активни, вземат решения и решават проблеми“, казва Милър.
„Така че това фундаментално пренастройва начина, по който виждаме живата рамка... фундаменталната единица на биологичното действие е съзнателната клетка“.
Съзнанието е много хлъзгав термин, чието определение може да се променя в зависимост от областта на изследване, контекста или дори във времето. Известният философ, математик, учен и изобщо умен човек от XVII в. Рене Декарт е смятал, че само човешкият ум е съзнателен (което е довело до някои нехуманни експерименти). За щастие днес науката признава различни видове съзнание в цялото животинско царство, но когато става въпрос за форми на живот, коренно различни от нас, бавно се прокрадват човешките предразсъдъци за това какво може да бъде съзнателно или интелигентно.
„Ние, като хора, имаме много ограничен капацитет и фино усъвършенствана способност да виждаме интелигентност в обекти със среден размер, движещи се със средна скорост в триизмерното пространство“, казва д-р Майкъл Левин, специалист по биология на развитието и синтетична биология от университета „Тъфтс“, във видеоклип, изследващ клетъчната интелигентност. Неговата лаборатория е конструирала ксеноботи и той казва, че човешките същества са зле в разпознаването на интелигентността, когато тя е „изключително малка или изключително голяма“.
За Милър концепцията за разумна клетка е фундаментална промяна в биологията, която оспорва някои неодарвинови идеи като „оцеляване на най-приспособените“. Тъй като клетките трябва да работят съвместно, за да бъдат успешни, по-точният микробен лозунг може да бъде „Служа на себе си най-добре, като служа на другите“, казва Милър.
Поставянето на интелигентната клетка в центъра на биологията „разгръща изцяло нов биологичен разказ, в който гените не са контролиращи, а са инструменти. В който разбираме защо организмите избират да се държат заедно в трилионите си, за да решават проблеми, [за] вземане на решения, взаимна подкрепа, партньорства, синергии, съзависимости, сътрудничество - това не е оцеляване на най-силните“, казва Милър.
Много учени не са убедени в това смело ново бъдеще за биологията. Писмо от 2024 г., публикувано в списание EMBO Reports, описва теорията за трансграничното сътрудничество като „просто интелектуално упражнение без емпирични доказателства“, а авторите остават също толкова скептични към твърденията за съзнанието по отношение на ксеноботите или други организми от „третото състояние“.
„От може би 75 или повече години е известно, че клетките могат да бъдат подтикнати да се развиват необичайно, когато се извадят от контекста и се култивират in vitro. Това не е нещо ново“, казва д-р Линкълн Тайз, растителен биолог от Калифорнийския университет в Санта Круз и съавтор на писмото.
„Когато тревопасно насекомо отделя хормони в листата на растенията, което кара листата да образуват гали [необичайни израстъци], които служат като жилища за насекомото, това „трето състояние“ на живота ли е?“ Тайз също така се е занимавал с това, което той описва като „митове“, свързани със съзнанието на растенията, и е съавтор на обзор през 2019 г., озаглавен „Растенията нито притежават, нито изискват съзнание“.
А за Уенди Ан Пиър, доктор по биология от Университета на Мериленд, която също е съавтор на писмото на КБК, идеята за клетъчното съзнание просто не е достатъчно научно обоснована, за да се счита за теория. „При научния метод трябва да има контрол и хипотеза, която е ясно проверена“, казва Пиър.
„И ключът за вашата хипотеза е, че тя трябва да може да бъде фалшифицирана.“
Когато клетките са извадени от контекста и вече не обменят информация или сигнали от близките клетки, могат да се експресират различни гени от нормалното, казва Пиър. Казано по-просто, ксеноботите са усъвършенствана версия на „животинските капачки“ - добре позната техника в биологията на развитието, при която клетките запазват способността си да се диференцират в други клетки.
Макар някои експерти да твърдят, че клетките са нещо повече от автомати, следващи строги генетични заповеди, учените все още преобладаващо определят съзнанието като нещо с нервна система и мозък, способно да даде субективна гледна точка. Въпреки тези разногласия обаче и двете групи са съгласни поне с едно важно нещо - разбирането на клетките и изследването на многобройните им възможности е огромна възможност. Тайз сравнява потенциалната употреба на антроботите в медицината с това, че хората се държат като свои собствени „жлъчни насекоми в растенията“, чрез промяна на развитието на стволовите клетки, за да се създаде определено поведение на клетките.
Междувременно Милър се съгласява. „Работата на Левин е добър пример за опит да се разбере как да си партнираме с клетките, за да създадем живи форми, които да помагат на хората“, казва той и добавя:
„Ние се учим да правим това, което правят клетките, и ще си партнираме с тях, ако сме умни“.
Съзнателно или не, изглежда, че клетките несъмнено ще играят главна роля в разгръщащото се бъдеще на човешкото здраве.
