А строноми са забелязали мистериозен облак с форма на преграда в Пръстеновидната мъглявина – едно от най-известните и подробно изучавани небесни образувания, пише
Наричана още Месие 57, мъглявината представлява светещите останки от някогашна звезда, подобна на Слънцето. Тя се намира на около 2600 светлинни години от Земята, в съзвездието Лира. Изследователите смятат, че облакът от железни атоми с формата на прът може да е остатък от скалиста планета, която се е изпарила, когато звездата е изхвърлила външните си слоеве.
Според учените е възможно и Земята да бъде изправена пред подобна съдба, когато Слънцето премине през същия еволюционен процес след милиарди години.
#A bar-shaped cloud of ionized #Iron, with a mass comparable to Mars, has been detected within the Ring #Nebula, raising new questions about nebular evolution and stellar remnants. @RoyalAstroSoc https://t.co/jNIDXQW8OK https://t.co/90wc9F8UsY
— Phys.org (@physorg_com) January 18, 2026
Железните атоми се простират на около 3,7 трилиона мили (приблизително шест трилиона километра) по лицевата страна на мъглявината. Тя е обект на интензивни наблюдения още от откриването ѝ през 1779 г. от френския астроном Шарл Месие.
Новото наблюдение е направено с помощта на инструмент, наречен WEAVE (WHT Enhanced Area Velocity Explorer), монтиран на телескопа William Herschel, разположен на остров Ла Палма, част от Канарските острови. „Вълнуващо е да се види, че дори един много познат обект – изучаван в продължение на много десетилетия – може да поднесе нова изненада, когато бъде наблюдаван по нов начин“, каза астрономът Роджър Уесън от Университета в Кардиф и University College London. Изследването е публикувано в научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Смята се, че Пръстеновидната мъглявина се е образувала преди около 4000 години – съвсем наскоро в мащабите на космическото време. Тя е съставена основно от водород и хелий.
Образуването ѝ е започнало, когато звезда с маса приблизително два пъти по-голяма от тази на Слънцето е изчерпала ядреното си гориво в ядрото си и се е разширила до т.нар. червен гигант. В този етап звездата е изхвърлила външните си слоеве, преди да се превърне в компактен звезден остатък, известен като бяло джудже, с размери, сравними с тези на Земята.
Съавторът на изследването Джанет Дрю от University College London определи железния прът като особено интригуващ: „Никой друг химичен елемент, който сме открили, не изглежда да се намира в същия този прът. Честно казано, това е странно.“
Тя добави: „Произходът на желязото може да се проследи до изпаряването на планета. Но може да има друг начин да се създаде характеристиката, който не включва планета.“ Г-н Уесън също признава, че структурата е озадачаваща: „Планета като Земята би съдържала достатъчно желязо, за да образува пръта, но как би се получила такава форма, няма добро обяснение.“
В нашата галактика са известни около 3000 подобни мъглявини. Изучаването им дава на астрономите ценна информация за последните етапи от жизнения цикъл на звездите.
