Д оналд Тръмп нареди на Федералното бюро на затворите да отвори отново "значително разширения и реконструиран" затвор Алкатраз в залива на Сан Франциско, за да "приюти най-безмилостните и жестоки престъпници в Америка".
"ВЪЗСТАНОВЕТЕ И ОТВОРЕТЕ АЛКАТРАЗ!", публикува той в платформата Truth Social.
REBUILD, AND OPEN ALCATRAZ! For too long, America has been plagued by vicious, violent, and repeat Criminal Offenders, the dregs of society, who will never contribute anything other than Misery and Suffering. When we were a more serious Nation, in times past, we did not hesitate… pic.twitter.com/u1jOCMXeW5
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) May 5, 2025
Но какво знаем за зловещия и митичен Алкатраз, прочетете в следващите редове.
Историята на бягството от Алкатраз - най-дръзкото бягство от затвора в историята
През нощта на 11 юни 1962 г. трима закоравели затворници напуснали затвора с максимална сигурност на остров Алкатраз и избягали с лодка, направена от откраднати дъждобрани. Официално те никога повече не са били видени или чути. Много хора обаче, включително семействата на тримата бегълци, вярват, че те наистина са се измъкнали през онази нощ и са живели десетилетия наред в бягство.
Ръководител на групата бил опитният престъпник Франк Морис. Франк бил изоставен от родителите си на 11-годишна възраст; на 13 години вече бил осъден за първи път. През тийнейджърските си години той бил арестуван и обвиняван многократно за въоръжени грабежи и престъпления, свързани с наркотици. През младежките си години Франк влиза и излиза от местата за лишаване от свобода, а по време на бягството излежавал 10-годишна присъда за банков обир.
Съучастници на Франк били братята Англин, Джон и Кларънс, и Алън Уест. Англините произхождали от голямо семейство сезонни селскостопански работници, които пътували насам-натам из страната, за да берат плодове и зеленчуци. Бедни, двамата братя се насочвали към престъпността още в ранна възраст, като за първи път са заловени за взлом на бензиностанция те били едва на 14 години. След първия си сблъсък със закона те започнали да обират банки и други фирми. И двамата били осъдени на 35 години за обир на спестовната банка „Колумбия“ в град Колумбия, щата Алабама. След многократни опити за бягство от затвора в Атланта, през 1960 г. двамата били преместени в Алкатраз.
Alcatraz was built to be escape-proof.
— History Nerd (@_HistoryNerd) April 25, 2025
• Sharks in the water
• Guards on every tower
• Freezing currents no man could survive
For years, no one made it out until June 11, 1962.
The true story of the greatest prison break in history: pic.twitter.com/GblbMqXOl6
Алън Уест бил последният член на групата за бягство. Сериен престъпник, Алън бил арестуван над 20 пъти, преди най-накрая да бъде вкаран в затвора за кражба на кола през 1955 г. Прехвърлен от затвора в Атланта в затвора в щата Флорида, Алън правил неуспешен опит за бягство и в резултат на това се озовал в Алкатраз през 1957 г.
По времето, когато и четиримата мъже били затворени в Алкатраз, те се познавали добре, тъй като са излежавали присъди един с друг по няколко пъти в други затвори. След като всички били настанени в съседни килии, където могат да разговарят през нощта, те измислили план за бягство.
Под ръководството на Морис четиримата мъже планирали да издълбаят тунел през стените на килиите си, да построят сал и да избягат от острова по море. След като събрали изхвърлени пили от затворническите работилници и метални лъжици от трапезарията, те изработили бормашина от мотор на прахосмукачка. С помощта на импровизираните инструменти те започнали да разширяват дупките около вентилационните тръби под мивките във всяка от килиите си, като скривали ръкоделието си от надзирателите с боядисани парчета от картон.
За да прикрие шума, който вдигали, пробивайки в неохраняемия коридор зад килиите си, Морис свирел на акордеона си по време на часа за музика в затвора - час, отделен всеки ден за пускане на музика в затвора като метод за успокояване на затворниците.
След като успели да се вмъкнат през дупките, мъжете създали импровизирана работилница в празното горно ниво на блока. Там те изработвали сал, който ще използват за бягство, както и комплект спасителни жилетки. Салът и жилетките били изработени от откраднати и дарени дъждобрани, внимателно съшити и запечатани чрез разтопяване на гума върху горещите тръби в работилницата.
Когато трябвало да прикрият отсъствието си, когато били в работилницата, мъжете хитро изработвали макети на главите си от папиемаше от сапун, прах, тоалетна хартия и паста за зъби. Главите били направени да изглеждат реалистично с боя от работилницата за поддръжка и истинска човешка коса, събрана от пода на затворническата бръснарница. Те били поставени върху възглавниците на затворниците, а под одеялата им били натъпкани дрехи и кърпи под формата на телата им. Всеки надзирател, който погледне, ги виждал да спят спокойно в леглата си, докато всъщност те се намирали на най-горното ниво и строели гумен сал и гребла от парчета дърво и откраднати винтове.
Най-накрая, през нощта на 11 юни 1962 г., салът бил готов и било време да се пристъпи към изпълнение на плана. Надеждите на Уест за бягство бързо се проваляли, когато той разбирал, че циментът, който е използвал за укрепване на бетона около вентилационния отвор, се е втвърдил и не му позволявал да премине през направената дупка. Докато успее да разшири дупката отново, съучастниците му вече са си тръгнали. Той се върнал в леглото.
Междувременно Франк и двамата братя Англин успели да избягат по вентилационна шахта на покрива на затвора. Бягството им едва не било осуетено, когато издали силен шум, излизайки от шахтата, но за щастие надзирателите, които го чули, решили да не го разследват. След като изходът бил чист, тримата мъже използвали кухненски тръби, за да се спуснат до земята и да прескочат две 12-метрови огради с бодлива тел. Насочили се към един бряг в североизточната част на острова, където прожекторите не можели да ги засекат. Надули сала с помощта на модифицирана концертина, открадната от един затворник, и около десет часа се оттласнали и се насочили към близкия остров Анхел.
Trump orders Alcatraz prison to be reopened and expanded to house the 'dregs of society'.
— Daily Mail Online (@MailOnline) May 6, 2025
The maximum security prison, which was shut down in 1963, housed criminals like Al Capone, Alvin Karpis, Robert Stroud and more
Read more ➡️ https://t.co/Q4GISe8uu4 pic.twitter.com/JKJ3qHHXgK
Поне официално те никога повече не са били видени.
Тревогата била вдигната едва на следващата сутрин, когато охраната не успяла да събуди тримата затворници и влезли в килиите им, за да открият манекените. Започнала мащабна операция по издирване, в която се включили както цивилни правоприлагащи органи, така и военни. През следващите десет дни земята, въздухът и морето около остров Алкатраз и отвъд него били обстойно претърсени.
On June 11, 1962, three Alcatraz inmates left homemade dummy heads in their beds to fool the guards before launching a daring escape from the infamous island prison, never to be seen again.
— Fascinating (@fasc1nate) May 15, 2024
Though the prison officially claimed that the three men drowned and that no inmate… pic.twitter.com/vDQAlrZn01
Бреговата охрана съобщила, че е намерила едно от греблата на затворниците на 14 юни край южния бряг на остров Ейнджъл, а същия ден работници намират портфейл с данни за Англин. Шест дни по-късно на брега близо до моста Голдън Гейт била изхвърлена нарязана гума, за която се смята, че е от сала на затворниците; на следващия ден изпусната спасителна жилетка била вдигната от затворническа лодка, плаваща на петдесет метра от остров Алкатраз. Тези разпръснати останки са всичко, което някога е било намерено от мъжете и инструментите, които са използвали, за да избягат. Въпреки че не са намерени тела, ФБР бързо стига до заключението, че тримата затворници са се удавили.
От първата година след бягството на мъжете до днес има много хора, които твърдят, че от ФБР са сгрешили, като обявили мъжете за мъртви. Още на Коледа 1962 г. различни членове на семейство Англин твърдят, че са получавали картички и пощенски адреси от братята. Майката на двамата мъже получавала букет цветя, изпращан анонимно всяка година до смъртта ѝ през 1973 г., а на погребението ѝ уж присъствали двама необичайно високи мъже, носещи тежък грим. Членовете на семейството смятат, че това са Джон и Кларънс Англин, които са присъствали маскирани.
През 1989 г. един от братята на Англин, Робърт, твърди, че двама мъже дошли да видят тялото на мъртвия му баща, останали за малко, поплакали над тялото и си тръгнали. През същата година две жени се свързват с „Неразгадани загадки“, за да кажат, че са видели Кларънс Англин и Франк Морис във ферма близо до Мариана във Флорида, въпреки че впоследствие не са открити никакви следи от тях.
През годините много хора извън семейството на Англин твърдят, че са виждали или са имали контакт с тримата избягали. Ден след изчезването на мъжете местен полицай от Сан Франциско твърди, че е видял лодка близо до остров Алкатраз, която след няколко минути се обърнала и се насочила под моста Голдън Гейт. ФБР проверява твърдението и го отхвърля.
През 1962 г. мъж на име Бъд Уайт се обявява за братовчед на Франк Морис. Той казва, че е бил нает от Франк да подкупи някои от пазачите на Алкатраз и че е срещнал Франк в парк в Сан Диего няколко дни след бягството. По-късно дъщерята на Бъд казва, че е присъствала на тази среща, но не са намерени доказателства в подкрепа на това.
През 1993 г. се появяват нови предполагаеми доказателства. Бившият затворник от Алкатраз Томас Кент казва пред предаването „Най-търсените в Америка“, че е помогнал за планирането на бягството, но е отказал да тръгне със затворниците, защото не можел да плува. Той също така заявил, че приятелката на Англин е взела мъжете и ги е закарала в Мексико. Разказът на Кент бил посрещнат скептично поради факта, че е получил заплащане от телевизионната мрежа за признанието си.
През същата година друг мъж на име Джон Лерой Кели твърди, че е качил затворниците в лодка и след това ги е убил, за да може да задържи 40 000 долара, събрани от семействата им, които е трябвало да им предаде. Кели признал всичко това на смъртния си одър и дори посочил мястото, където трябвало да бъдат погребани телата на тримата мъже. При последвалото претърсване не са открити никакви останки.
През 2015 г. изданието History разговаря с членове на семейство Англин за бягството. Освен че показват някои от картичките, за които се твърди, че са изпратени от братята през годините, те разкриват и историята на Фред Бризи. Брици е бил приятел на братята още от детството им и твърди, че е видял избягалите в Бразилия през 1975 г. Бяха представени снимки, за които се предполагаше, че са на двамата братя Англин, въпреки че идентификацията не можеше да бъде потвърдена, тъй като и двамата мъже носеха слънчеви очила, а снимката беше в лошо състояние.
Накрая, през 2018 г., ФБР потвърди, че е получило писмо, за което се твърди, че е написано от Джон Англин. В писмото Англин разкрива, че и Морис, и брат му Кларънс са мъртви. Останалият затворник заявил, че ще се предаде в замяна на медицинско лечение. От ФБР не могли да потвърдят автентичността на писмото и никога повече не чули за автора му. Дали това е последната дума на последния жив човек от избягалите през 1962 г.?
ФБР официално приключва случая през 1979 г. Маршалската служба на САЩ, от друга страна, планира да запази случая отворен до 2030 г., когато всички мъже ще са на възраст над 100 години. И така, успяват ли Франк Морис и братята Англин да избягат от един от най-известните затвори в света и да продължат да живеят десетилетия като издирвани бегълци? Отговорът е, че вероятно никога няма да разберем със сигурност.
10 неща, които може би не знаете за Алкатраз
1/ Alcatraz began as a military fort in the 1850s before becoming a notorious federal prison in 1934, housing infamous criminals like Al Capone and "Machine Gun" Kelly. Surrounded by icy, fast-moving waters, it was considered escape-proof—though the mysterious 1962 escape of… pic.twitter.com/hr1bPmtmkS
— Fascinating History (@Fascinate_Hist) May 5, 2025
1. Ал Капоне свири на банджо в затворническата група.
Прочутият гангстер и мафиотски бос е сред първите затворници, които обитават новия федерален затвор Алкатраз през август 1934 г. Капоне е подкупвал надзирателите, за да получава преференциално отношение, докато излежава присъдата си за укриване на данъци в Атланта, но това се променя след преместването му в затвора на острова. Условията сломяват Капоне.
„Изглежда, че Алкатраз ме е сломил“, казва той на надзирателя си. Всъщност осъденият № 85 станал толкова сговорчив, че му разрешили да свири на банджо в затворническата група „Рок Айлендърс“, която редовно изнасяла неделни концерти за другите затворници.
2. Няма потвърдени бягства на затворници от Алкатраз
Общо 36 затворници подлагат на изпитание предполагаемо „защитения от бягство“ Алкатраз. От тези затворници 23 са заловени, шестима са застреляни, а двама се удавят. Други петима са изчезнали и се предполага, че са се удавили, включително Франк Морис и братята Джон и Кларънс Англин, чийто опит за бягство през 1962 г. вдъхновява филма от 1979 г. „Бягство от Алкатраз“. Техните вещи са намерени да плуват в залива на Сан Франциско, но телата им не са открити, което кара някои да предполагат, че може би са организирали успешно бягство.
3. Алкатраз е кръстен на морските птици
Преди престъпниците да станат негови обитатели, ветровитият остров е бил дом на големи колонии кафяви пеликани. Когато през 1775 г. испанският лейтенант Хуан Мануел де Аяла става първият известен европеец, преминал през Голдън Гейт, той кръщава скалистото възвишение „La Isla de los Alcatraces“, което означава „Островът на пеликаните“. В крайна сметка името е англоезично и се нарича Алкатраз. След като затворниците са напуснали, чайките и кормораните вече са най-многобройните обитатели на Алкатраз.
4. Въпреки прякора си, „Човекът-птица от Алкатраз“ не е имал птици в затвора.
Докато Робърт Страуд излежава присъда за непредумишлено убийство на барман при кавга, през 1916 г. той намушква смъртоносно надзирател в затвора Лийвънуърт. След като президентът Удроу Уилсън заменя смъртната му присъда с доживотна изолация, Страуд започва да изучава орнитологични заболявания, да пише и илюстрира две книги и да отглежда канарчета и други птици в килията си в Лийвънуърт. През 1931 г. му е наредено да се откаже от птиците и му е забранено да има съквартиранти по време на 17-те години, прекарани в Алкатраз, които започват през 1942 г. Филмът от 1962 г. „Човекът-птица от Алкатраз“, за който Бърт Ланкастър получава номинация за „Оскар“ само няколко седмици преди закриването на „Скалата“, е до голяма степен измислен.
5. След като затворът не работи в продължение на шест години, индиански активисти окупират Алкатраз
След две предишни кратки окупации, през ноември 1969 г. група от близо 100 индиански активисти, водена от ирокеза Ричард Оукс, превзема острова. Позовавайки се на договор от 1868 г., който предоставя незаети федерални земи на коренните американци, протестиращите искат да получат правото на собственост върху Алкатрас, за да създадат университет и културен център. Тяхната прокламация включва предложение за закупуване на острова за „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“ - същата цена, която според сведенията са платили холандските заселници за Манхатън през 1626 г. Федералните маршали отстраняват последните протестиращи през юни 1971 г., но някои от техните графити остават. Когато неотдавна Службата за националните паркове възстанови водната кула на Алкатрас, тя се погрижи да пребоядиса червените графити с надпис „Мир и свобода. Добре дошли. Дом на свободните индианци“.
6. Първите затворници в Алкатраз са военни затворници
След като златната треска през 40-те години на XIX в. завладява Сан Франциско, Алкатраз е предназначен за военни цели. В края на 50-те години на XIX в. американската армия започва да затваря военни затворници в новата крепост. По време на Гражданската война сред затворниците са дезертьори от Съюза и симпатизанти на Конфедерацията. Килиите са използвани и за лишаване от свобода на индианци, които са имали спорове за земи с федералното правителство, американски войници, дезертирали в полза на филипинската кауза по време на Испано-американската война, и китайски цивилни, които са се противопоставяли на армията по време на Боксерското въстание.
7. На Алкатраз се намира първият фар на тихоокеанското крайбрежие.
Когато през 1854 г. на върха на скалистия остров е пуснат в действие малък фар, той става първият по рода си на западното крайбрежие на САЩ. Фарът става ненужен в началото на 1900 г., след като американската армия построява килия, която блокира гледката към Голдън Гейт. През 1909 г. на негово място е построен нов, по-висок фар.
8. Най-жестоките престъпници в страната не са били изпращани автоматично в Алкатраз
Не е задължително осъдените, настанени в Алкатраз, да са извършили най-жестоките или най-отвратителните престъпления, но те са осъдените, които най-много се нуждаят от корекция на отношението - най-непоправимите и непослушни затворници във федералната наказателна система. Те са подкупвали надзиратели и са правили опити за бягство, а пътуването до Алкатраз е имало за цел да ги накара да спазват правилата, за да могат да се върнат в други федерални затвори.
9. Възможно е да се доплува до брега
Първоначално федералните служители може и да са се съмнявали, че някой от избягалите затворници би могъл да издържи плуването до сушата през студените и бързи води на залива на Сан Франциско, но това се е случило. През 1962 г. затворникът Джон Пол Скот се намазва със свинска мас, измъква се през прозореца и доплува до брега. След като стигнал до подножието на моста Голдън Гейт, той бил толкова изтощен, че полицията го открила да лежи в безсъзнание в хипотермичен шок. Днес стотици хора ежегодно преодоляват 1,5-километровото плуване по време на триатлона „Бягство от Алкатраз“.
10. Затворници поискали да бъдат преместени в Алкатраз
Макар че Алкатраз със сигурност не е най-желаното място за излежаване на присъда, репутацията му на зловещ и обречен затвор е донякъде холивудско творение. Политиката на затвора, при която в една килия има по един човек, се харесва на някои затворници, защото ги прави по-малко уязвими за нападения от страна на съкилийници. Първият надзирател на Алкатраз, Джеймс А. Джонстън, знаел, че лошата храна често е причина за затворнически бунтове, затова се гордеел, че сервира добра храна, а затворниците можели да се върнат за толкова порции, колкото искат. Затворниците, които се държат прилично, имат достъп до привилегии, включително месечни филми и библиотека с 15 000 книги и 75 абонамента за популярни списания. Като цяло някои затворници смятат, че условията в Алкатрас са по-привлекателни, отколкото в други федерални затвори, и няколко от тях поискали да бъдат преместени там.
