Н а 13 май почитаме паметта на светите мъченици Гликерия и Лаодикий, и на Георги Изповедник.
Гликерия живяла в град Траянопол (сега село, източно от град Александропол, до устието на река Марица в Гърция) през втори век, когато император бил Антонин Пий (138-161 г.). Баща й бил виден човек в града, християнин, и я възпитал в спасителната Христова вяра. А по онова време християните периодично били преследвани от римската власт с обвинението, че са безбожници (не вярвали в езическите богове) и кощунници (не почитали държавните богове). Преследвания се провеждали по преценка на местните управители и с оглед на някои политически обстоятелства.
Управителят на Траянопол Савин научил, че Гликерия е една от дейните християнки в града, която с поучения и с личен пример увличала и други млади хора да вярват в Иисус Христос. Затова заповядал да я доведат пред него. Девойката смело застанала пред управителя и с дръзновение изповядала своята вяра. Разяреният Савин я подложил на изтезания, за да се отрече от вярата си и да принесе жертва на идолите. Но Гликерия твърдо отстоявала убежденията си и оставала вярна Христова последователка.
Един от тъмничните стражари на име Лаодикий, като наблюдавал колко убедено девойката защищавала вярата си и била готова дори да умре за нея, също повярвал в Христос и заявил вярата си открито. Лаодикий веднага бил осъден на смърт и посечен с меч, като изпреварил Гликерия в мъченичеството. Управителят Савин тогава заповядал да хвърлят девойката на дивите зверове в цирка. За всеобща изненада те не я разкъсали, но един от лъвовете, нарочно раздразнен от палачите, я захапал и след няколко дни мъченицата предала духа си на Бог.
Свети Георги живял в Цариград в началото на девети век и много пострадал от иконоборците заради православната си вяра. Но той оцелял от жестоките преследвания и се почита като изповедник на вярата.
