О т безкрайните плажове на Римини до кулинарния район на Болоня, Модена и Парма, посетителите на региона Емилия-Романя в Североизточна Италия имат много за разглеждане. Те също могат случайно да се натъкнат на цяла друга държава, предаде CNN.
Сгушена в хълмистата местност, само на няколко километра от адриатическото крайбрежие, се намира една от най-малките нации в света — вековната република Сан Марино. Няма граници или контролно-пропускателни пунктове, маркиращи границите на тази малка държава, само знак по магистралата, който приветства пристигащите в “Древната земя на свободата.”
Тези, които предприемат пътуването, може да помислят, че става дума просто за още един живописен италиански град на върха на хълм, но въпреки миниатюрния си размер и факта, че местните жители говорят италиански, Сан Марино е напълно отделна страна с дълга и решителна история на независимост.
Основана през IV век, Сан Марино всъщност е най-старата република в света и обхваща площ от само 61,2 квадратни километра. Въпреки че е по-голяма от европейските градове-държави Монако и Ватикана, тя е най-малката демократична нация на континента.
Страната има свои собствени държавни глави — необичайно, но двама едновременно — собствен изненадващо успешен национален отбор по футбол, собствено знаме и население от 34 000 души, които гордо се придържат към своята идентичност и традиции.
Независими и свободни
“Особеното в Сан Марино е неговата уникалност”, казва пред CNN Антония Понти, официален туристически гид на Сан Марино. “Тази република е независима и свободна от векове и въпреки че местният диалект и храна са типични за италианската Романя, никога не наричайте местните жители италианци, защото бихте могли да ги обидите. Те имат собствено знаме, герб и паспорт; те са приели еврото, въпреки че не са част от Европейския съюз.”
Понти признава, че Сан Марино може да не е най-красивото място в света, но туристите са привлечени от възможността да видят какво представлява тази малка държава в държава.
“Сан Марино е точно като всеки друг италиански град на хълм, който бихте намерили в Тоскана, Лацио, Марке или Умбрия, но има специална история и може да се похвали с уникални гледки благодарение на географското си положение”, казва Понти.
Но по същия начин, по който посетителите желаят да изследват малки европейски княжества като Лихтенщайн или Монако, Сан Марино изглежда привлича хора, омагьосани от идеята за микроскопична република. Веднъж там, те често са възхитени от средновековната му архитектура, добавя тя.
“Много чуждестранни туристи, които посещават Емилия-Романя, най-вече за да се отдадат на нейните емблематични рецепти, често решават да отскочат и да посетят Сан Марино. В края на разходката те никога не са предполагали, че ще открият такова очарователно място, пълно с древни паметници, занаятчийски бутици и традиционни представления”, казва Понти.
Средновековен лабиринт
Забележителностите и паметниците на страната са концентрирани в стария град, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, кацнал на панорамния скалист връх Титано, откъдето гледките се простират към адриатическото крайбрежие и в ясни дни — до Хърватия. Все едно се разхождаш в музей на открито.
Внушителните средновековни каменни стени ограждат първоначалното селище, представляващо лабиринт без автомобили от тесни калдъръмени алеи. Има три масивни кули, свързани с пътека, която минава по билото на планината. Някога използвани като военни наблюдатели за защита от вражески нашествия, кулите са отворени за обществеността и включват подземия, музей на исторически оръжия и така наречената „Пътеката на вещиците“ (Witches’ Path), която предлага страхотни гледки.
Какво вижда и усеща чужденец в България
Легендата разказва, че Сан Марино е основан през 301 г. от каменоделец на име Свети Маринус, християнин, родом от остров Раб в Далмация, сега в съвременна Хърватия. Твърди се, че той е избягал в Италия и се е изкачил на планината Титано, за да избегне християнските преследвания на римския император Диоклециан. Костни реликви, за които се твърди, че принадлежат на светеца, се съхраняват в базиликата, която също съдържа “скално легло”, където той е спал, за което се смята, че притежава лечебна сила.
Зидарската професия на Маринус е продължена от следващите поколения “самаринези”, според Понти. “Изсичането на камъни от фланговете на планината Титано е основният бизнес тук от векове, а семействата са били бедни”, казва тя. “След Втората световна война напредъкът доведе до процъфтяването на различни занаятчийски индустрии като керамика, плочки, мебели и хартия.”
Тъй като живеят на толкова малко парче земя, чувството за общност е силно сред самаринезите, които се държат заедно и гордо отбелязват вековната си идентичност на “свободни хора”, добавя Понти.
Оцелели древни протоколи и ритуали
Парламентът на Сан Марино, Общественият дворец, е отворен за посетители и е домакин на грандиозна почасова церемония по смяна на караула всеки ден през лятото. Това е истинско зрелище: пазачите носят многоцветни средновековни униформи с червени панталони и впечатляващи шапки с помпони.
Страната притежава и редица древни и необичайни институции. Двамата държавни глави, известни като капитани-регенти, се избират на всеки шест месеца от 1243 г. Сложните церемонии по назначаване, които се провеждат на 1 април и 1 октомври, са регулирани от строг протокол, който никога не е бил променян през вековете.
Въпреки своя малък размер, демократичните принципи на Сан Марино достигат до обикновените хора. Страната е разделена на девет области, известни като кастели, всяка ръководена от капитан. Понти обяснява, че всички тези длъжности, които могат да изглеждат парадоксални в една малка република, са били въведени, за да се гарантира, че нито един лидер в йерархията не може да ограничава властта на останалите.
Посетителите могат да усетят различията в географските юрисдикции, като поемат по панорамна въжена линия от стария град до кастелото на Борго Маджоре, в подножието на планината Титано.
Друга атракция в стария град, е Музеят на марките и монетите, който показва възпоменателни медали, исторически марки и първите самарински монети, датиращи от 19-ти и 20-ти век.
Природа и кулинарни традиции
Освен своя приказен древен център, Сан Марино е заобиколен от природа и планински пътеки. Идеален е за преходи, колоездене, скално катерене и стрелба с лък.
Както бихте очаквали от място, заобиколено от някои от най-добрите дестинации за храна в Италия, кулинарните традиции на Сан Марино много приличат на тези в съседните региони Романя и Марке. Това означава разнообразие от домашна паста и пълнени плоски хлябове, известни като пиадина.
Сан Марино е известен и със своите ликьори, като амарето и шамфъстък. Традиционните десерти включват Torta Tre Monti ( торта на трите хълма),кръстена на трите кули на града-държава , приготвена със слоеве тънки вафли с шоколад и лешников крем.
