Б лизо една трета от ветераните от войната в САЩ са били арестувани или лишени от свобода в определен момент от живота си - нова програма, използваща терапия с коне, се опитва да се справи с травмите, които са преживели, пише BBC.
Двадесет и четири мъже и жени са се облегнали на железните решетки на кръгла ограда и надничат вътре. Всички са освободени от килиите си за сутринта.
Жегата на тексаското слънце пронизва покрива, докато инструкторът Пат Пъкет показва на един от членовете на групата как да направи нещо, което никога преди не са правили: да сложи юзда в устата на кон.
Ученикът нервно се опитва да следва инструкциите на Пъкет, но конят не отстъпва, отхвърля юздите и отдръпва главата си. След няколко неуспешни опита инструкторът взема юздите от разтревожения ученик, правейки му знак да се отдръпне от развълнуваното животно.
„Конете са чувствителни. Хората не са. Ние никога няма да бъдем толкова чувствителни, колкото конят – но можем да опитаме“, казва Пъкет, обръщайки се към всички присъстващи.
Всички ученици на Пъкет тук са затворници, излежаващи присъда в затвора на окръг Колин, северно от Далас, Тексас. Те са и военни ветерани, участващи в новаторска американска програма за въвеждане на конна асистенция, известна още като терапия с коне, на лишени от свобода ветерани.
US veterans are more likely to end up in prison than civilians. These horses might help them https://t.co/K2eptRhXAk
— F Toxic People (@ftoxicpeople) June 15, 2025
Опитният треньор на коне Пъкет, на 75 години, също е ветеран. Той е бил призован в американската армия като тийнейджър и е служил две години в артилерията по време на войната във Виетнам.
„Минаха 50 години, откакто бях във Виетнам. Всеки ден се натъжавам. Ако помисля само за едно нещо, си спомням миризмата на вътрешности. Никога не губиш миризмата на човешки вътрешности. Веднага щом започнах да се занимавам с каубойство, поставих нещо позитивно пред тези мисли. Но никога, никога, никога няма да го забравя“, разказва Пъкет.
Програмата „Ветерани, достъпни през целия живот за рехабилитация“ (Valor), създадена през 2018 г., понастоящем работи с около 40 ветерани от цял Тексас. Тя предоставя набор от услуги, включително консултации за психично здраве и групови консултации за управление на гнева, както и групи за подкрепа за ветерани с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), свързано с бойни действия.
Управляващите организацията Valor казват, че искат да се справят с неравенствата в процента на лишаване от свобода между цивилното население и ветераните. Тези неравенства са поразителни: около 8% от затворниците в САЩ са ветерани. Според най-новите налични данни за 2016 г., 107 000 ветерани са затворени в САЩ. И близо една трета от военните ветерани в страната в даден момент от живота си са били арестувани или затворени – почти двойно повече от процента сред цивилното население.
„Едно от нещата, характерни за ветерана, е, че когато напуснеш племето, не всеки се справя с това по един и същи начин. Някои хора нямат нищо против, някои просто ще продължат напред, но други не“, казва шерифът на окръг Колин Джим Скинър, който ръководи Valor.
Скинър е и ветеран, който е намерил облекчение от стреса на службата, прекарвайки време със собствените си коне. Именно това е дало началото на идеята за Valor.
Той знае, че ветераните, борещи се за преодоляване, могат да се окажат в трудни ситуации. Някои прибягват до наркотици или алкохол, за да се справят, добавя Скинър: „Те са обзети от тревожност, правят лоши избори и попадат в затвора. В крайна сметка се озовават тук с мен“.
Един от затворниците, наблюдаващи демонстрацията на Пъкет, е Джефри Филипс.
„Не е нужно да ходиш на война и да си на бой с картечница, убивайки всички, само за да получиш посттравматично стресово разстройство“, казва той по-късно. Филипс е служил пет години във флота в две антипиратски мисии около Африканския рог. Но той отдава посттравматичното си стресово разстройство на преживявания извън командировките си.
This Arizona prison is teaching inmates how to break-in wild horses in the hope that the skills they learn will stop them from reoffending pic.twitter.com/ImVCiLGmSb
— The Economist (@TheEconomist) May 19, 2019
По време на военно обучение, той казва, че приятелят му е бил убит и подпален от друг новобранец. По-късно, малко след като Филипс напуска армията, двама негови близки приятели са се самоубили, което според него го е довело до прекомерна употреба на алкохол. Филипс е бил арестуван многократно за шофиране под въздействието на алкохол. Докато е бил в затвора, е бил насочен към програмата „Доблест“.
Терапията с помощта на коне набира скорост в поправителните институции в САЩ през последните десетилетия. Най-ранната подобна програма започва в Колорадо през 70-те години на миналия век. В крайна сметка тя става известна като Програмата за затворници с диви коне, която си партнира с Бюрото за управление на земите и възлага на затворниците задачи по обучение на диви коне. Други подобни програми са се появили в затвори и арести в цялата страна, но Valor е една от малкото, които работят единствено с лишени от свобода военни ветерани.
Все повече изследвания върху ефикасността на тези програми показват, че терапията с коне предлага множество психологически и поведенчески ползи за ветераните, включително повишено самочувствие и състрадание, подобрена емоционална регулация и намален стрес.
Има и някои проучвания другаде по света, които показват, че терапията с коне може да помогне за намаляване на рецидивизма чрез развиване на емпатия, самочувствие, наред с чувство за надежда и принадлежност сред затворниците.
За Скинър, терапията с коне е „перфектна“ за ветерани, защото изглежда е ефективна и за намаляване на тревожността и посттравматичното стресово разстройство.
"Horses and Heroes saved my life." - Chris, USMC Veteran with PTSD
— Horses & Heroes (@HorsesanHeroes) June 10, 2025
🌿 If you're ready to begin your healing journey, Horses and Heroes is here to support you.#PTSDRecovery #VeteranSupport #EquineAssistedTherapy #HealingTogether #HorsesAndHeroes pic.twitter.com/EH4WevTEvC
„Това е невероятното ниво на тревожност, което толкова много от ветераните, които виждаме в затвора, носят със себе си ежедневно“, казва той.
Участниците в програмата в момента посещават петдневни семинари за обучение на коне, водени от Пъкет, преди да преминат към двумесечни седмични терапевтични сесии с животните, кулминиращи с празнична езда за завършващите обитатели. Скинър и екипът му също така изграждат постоянни конюшни, от които да функционират с разрастването на програмата.
Пъкет казва, че е прекарал голяма част от живота си в „каубойски“ походи из американския Запад. Преподавал е обучение на коне по целия свят и казва, че чувства дълбок дълг към своите колеги ветерани. Той се опитва да се справи с уникалните предизвикателства, пред които са изправени.
Пъкет си е изградил репутация на експерт в специфична форма на обучение на коне, разговорно известна като „естествено конно майсторство“, която набляга на сътрудничеството с животното, а не на доминацията над него.
Идеята е да се признае, че конете, подобно на кучетата и котките, живеят редом с хората в продължение на хиляди години и са способни да разбират и изпълняват задача без нужда от сила или заплаха от сила. За необученото око овладяването на кооперативния контрол на коня може да изглежда почти мистично. Човекът успява да предава едва доловими команди, докато конят, сякаш вродено, реагира на сигнал.
За да работи това, човекът трябва да остане спокоен и саморегулиращ се през цялото време. Това може да бъде изключително трудно за всеки, който се бори с нарушена нервна система, причинена от последиците от травма, казва Пъкет.
Ашли Дейвис, друга затворничка, присъстваща на семинара „Доблест“, е била наета като медицинска сестра в спешно отделение, след като е служила във Военноморските сили.
„Работата с конете ми помогна да разпозная кога започвам да изпитвам затруднения и ми помага да разбера, че трябва да се прегрупирам. Трябва да дишам, трябва да се съсредоточа. Това ми дава някои инструменти в кутията ми с инструменти, които мога да взема със себе си, за да ги приложа по-късно, за да не саботирам живота си отново“, казва тя.
Сега тя стои в средата на кръглото заграждение, лице в лице с кон. Пъкет ѝ казва да се отпусне и да постави ръка върху главата на животното, като постави пръстите си между гигантските му очи. Целта е конят да се почувства достатъчно сигурен, за да сведе глава в знак на подчинение.
Дейвис поема дълбоко, нервно въздух, издишвайки много бавно. Минават няколко дълги, напрегнати минути. Но Дейвис запазва концентрацията си, постепенно печелейки доверието на животното. И тогава, след миг, конят отстъпва – свеждайки могъщата си глава към пода.
