П редставете си, че се разхождате сред природата и стигате до голяма поляна с висока трева. Изведнъж чувате някакъв шум и това ви стряска. Най-вероятно той е предизвикан от вятъра, но през главата ви минава мисълта дали всъщност някой не ви дебне? Спомнете си колко сте били уплашени като деца, ако се опитвате да заспите в тъмна стая, но нещо падне на земята. Дали е книга? Някоя играчка? Или чудовище, което ще ви нападне? Човешкият мозък е устроен така, че в подобни ситуации винаги предполага най-лошото. „Това умение ни е помогнало да оцелеем като вид. Замислете се: ако шумът в тревата е предизвикан от вятъра и вие побегнете, няма да има никакъв проблем. Но ако не помръднете и се окаже, че ви дебне глутница вълци, тогава най-вероятно ще станете техния обяд“, отбелязва историкът Майкъл Шърмър.
Всеки човек, когато види дадено събитие, съзнателно или не започва да анализира каква може да е причината за него. В много случаи това води до т. нар. апофения – склонността да се търсят връзки между две или повече несвързани помежду си събития. Пример за това е гробницата на египетския фараон Тутанкамон. Един от нейните откриватели – лорд Джордж Карнарвън, починал само шест седмици след отварянето на погребалната камера. Според лекарите, причината за смъртта му е инфекция, предизвикана от ухапване от комар. Но дали истината не е друга? Случайност ли е фактът, че Карнарвън е починал толкова скоро след отварянето на гробницата? Не кой да е, а сър Артър Конан Дойл, създателят на Шерлок Холмс, предположил, че лордът може да е бил убит от древен зъл дух …и така се зародила популярната легенда за проклятието на Тутанкамон.
No secret chambers behind ancient Egypt's young king Tutankhamen: research https://t.co/iZJl5NyjiH pic.twitter.com/ik2r3qYoGv
— Reuters (@Reuters) May 6, 2018
С течение на времето и други изследователи, влезли в гробницата, починали. По тази причина все повече хора започнали да вярват, че проклятието е нещо напълно реално. Някои учени изразили предположението, че за смъртните случаи са отговорни бактерии или отровна плесен. Те, обаче, пропуснали нещо много важно – т. нар. нулева хипотеза. Тя е един от фундаменталните научни принципи и гласи, че някои събития са напълно случайни и нямат никаква специална връзка с други явления.
През 2002 г. Марк Нелсън от университета „Монаш“ в Мелбърн установил, че 44 жители на европейски страни били в Кайро, когато гробницата на Тутанкамон била отворена, а 25 от тях влезли в нея или имали непосредствен достъп до мумията. Останалите не били свързани по никакъв начин с археологическата мисия. Изследването на Нелсън показало, че няма абсолютно никаква разлика в средната продължителност на живота на тези хора. Пример в това отношение е Хауърд Картър. Въпреки че бил един от първите, влезли в гробницата, той очевидно не бил застигнат от никакво проклятие, тъй като починал цели 16 години по-късно.
On this date in 1922, archaeologist Howard Carter and his team stumbled on a rubble-filled stairway in the Valley of the Kings in Egypt—the entrance to the tomb of Tutankhamun https://t.co/lNDFAds3Lj
— National Geographic (@NatGeo) November 4, 2019
Защо тогава толкова много хора повярвали в съществуването на паранормална сила, отнемаща живота на онези, осмелили се да нарушат покоя на Тутанкамон? „Тази легенда е интересна и необичайна. Фактът, че древните египтяни са били напълно обикновени хора, е доста скучен. Далеч по-интригуващо е да се смята, че те са имали някакви загадъчни умения“, отбелязва египтологът Салима Икрам. И все пак, въпреки всички доказателства, че проклятието на мумията не съществува, и до днес някои хора смятат, че смъртта на Карнарвън толкова скоро след влизането му в гробницата е твърде странна и няма как да е просто съвпадение.
Вероятно на много от вас се е случвало да решите да се обадите на ваш близък и точно в този момент да се окаже, че той ви звъни. Или да сънувате нещо, което по-късно се сбъдва. Как може подобни съвпадения да са случайни? Преди да потърсим отговора на този въпрос, ето една логическа задача – ако хвърляте зар пет пъти, коя последователност е по-вероятно да получите: 3-1-6-2-4 или 1-1-1-1-1? Ако посочите първата или втората, ще сгрешите. И двете последователности са еднакво вероятни. Много хора смятат, че повтарящите се модели (като хвърлянето на пет последователни единици) нямат нищо общо със случайността. Това изобщо не е така. „Истината е, че случайните събития невинаги изглеждат случайни“, отбелязва психологът Пол Роджърс. Той е автор на изследване, според което хората, вярващи в паранормални явления, е по-вероятно да виждат повтарящи се модели в напълно случайни събития.
Gamblers are reading too much into random events, says a study http://t.co/1a9BiO84fq pic.twitter.com/ORKq2f5lI6
— The Independent (@Independent) May 5, 2015
Ето още един въпрос: малко дете, което току-що се е научило да кара велосипед, се спуска по стръмен склон. Кое от следните събития е най-вероятно да се случи:
1. Детето ще се уплаши;
2. Детето ще падне от колелото;
3. Детето ще се уплаши и ще падне от колелото;
Ако смятате, че отговор 3 е верният, сте сгрешили. Причината е, че вероятността две събития да се случат едновременно винаги е по-малка от тази да се случи само едно събитие. Роджърс изследвал група хора, като им задал няколко въпроса, сходни с този за детето с велосипеда. Оказало се, че онези, които вярват в паранормални явления, много по-често допускат подобна грешка. Причината е, че третият отговор съдържа в себе си причина и следствие, които изглеждат свързани. Това, обаче, не прави подобен сценарий по-вероятен.
Добрите учени са скептици. Когато изследват събития, които изглеждат свързани, тяхната отправна точка винаги е нулевата хипотеза. След това те извършват различни експерименти, за да проверят дали все пак съществува някаква връзка. Да се смята, че някаква необяснима сила е причина за дадено събитие, е погрешно, но в същото време не бива да се гледа на всеки повтарящ се модел като резултат на чиста случайност. Все пак подобни модели стоят в основата на някои от най-големите научни открития. Затова наистина добрите учени комбинират своите познания и стремежа към търсенето на истината със силата на своето въображение.
Няколко известни личности, които вярват в съществуването на извънземни цивилизации
