У чени от Университета в Манчестър и Университета в Хъдърсфийлд установиха как алкохолната зависимост променя невронната система за учене и какво се случва с нея след спирането на чашката. Резултатите от изследването са публикувани в научното списание Clinical Neurophysiology.
Целта на проучването е била да се оцени обективно как историята на пристрастяването влияе върху способността на човек да си вади поуки от своите грешки и успехи. Изследователите са искали да разберат и дали дългосрочното въздържание може да възстанови нормалното функциониране на засегнатите мозъчни зони. До този момент се знаеше, че алкохолът променя системата за възнаграждение в мозъка, но оставаше неясно как точно това се отразява на ежедневното учене и вземането на решения.
В експеримента са взели участие 46 души. От тях 20 доброволци са били с диагностицирана алкохолна зависимост, но в период на пълно въздържание (с различна продължителност на трезвеността). Останалите 26 участници са били здрави хора без проблеми с алкохола. Задачата на доброволците е била да играят на специално разработена компютърна игра, в която трябвало да улавят логиката на процеса, реагирайки правилно на награди и наказания. През това време учените са записвали тяхната електроенцефалограма (ЕЕГ), за да проследят в реално време електрическата активност на мозъка.
На поведенческо ниво и двете групи са се представили еднакво добре в играта. Моделът на мозъчните сигнали обаче е бил коренно различен. Изследователите са се фокусирали върху два ключови показателя.
Първият е т.нар. негативност, свързана с обратната връзка (feedback-related negativity). Този сигнал отразява как мозъкът реагира на неуспех или отрицателен резултат. При хората с история на алкохолна зависимост този сигнал се оказал силно притъпен и е останал непроменен дори след много години пълна трезвеност. Учените предполагат, че това е трайна характеристика на техния мозък, която се запазва дълго след спирането на алкохола.
Вторият сигнал показва колко силно реагира мозъкът на важна обратна връзка от средата и как задейства процеса на натрупване на нов опит. Тук изследователите са открили положителна динамика. Като цяло липсвали съществени разлики между двете групи, но при хората във фаза на възстановяване този сигнал е бил най-висок в самото начало на трезвеността, а след години въздържание постепенно се е доближил до нивата на здравите доброволци. Това доказва, че мозъкът все пак успява частично да се адаптира към живота без алкохол.
Освен това учените са приложили алгоритми с изкуствен интелект и машинно учене, за да уловят скрити модели в електроенцефалограмите. Така те са открили необичайно ранна и интензивна активност във фронтоцентралната кора на главния мозък при зависимите. Този пик е бил най-силно изразен по време на началните етапи на ремисия. Според авторите на изследването това може да отразява или повишена чувствителност към обратната връзка, или компенсаторен механизъм, който позволява на трезвите хора да се справят успешно със задачите въпреки настъпилите изменения в мозъка.
За масовата аудитория това откритие има няколко ключови последици:
- Първо: Дори след продължително въздържание някои изменения в мозъчните функции остават постоянни – като например притъпената реакция към собствените грешки. Авторите предполагат, че именно тези трайни промени в обработката на информацията могат да бъдат причина за постоянната уязвимост и риска от рецидив.
- Второ: Други невронни механизми притежават способността да се възстановяват – колкото по-дълго човек остава трезвен, толкова повече мозъкът му се доближава до нормалното си състояние.
- Трето: Идентифицираните ЕЕГ маркери могат да се използват в бъдеще от терапевти и специалисти по зависимости. Тези специфични сигнали имат потенциала да помогнат за реална оценка на процеса по възстановяване и да идентифицират пациентите, които се нуждаят от допълнителна психологическа подкрепа, дори на пръв поглед да изглежда, че се справят отлично.
Учените обаче подчертават, че са необходими по-мащабни и дългосрочни изследвания, преди този метод да бъде официално внедрен в клиничната практика.
