Н яма как да се избяга от безмилостния ход на времето, но суперстолетниците, които доживяват до 110-ия си рожден ден, имат особената способност да отлагат неизбежното, пише Sciencealert.
Цялостна здравна оценка на една от най-възрастните хора в света, Мария Браняс, предполага, че една от причините тя да е доживяла до 117 години е, че е притежавала изключително млад геном.
Някои от нейните редки генетични варианти са свързани с дълголетие, имунна функция и здраво сърце и мозък.
Учени в Испания казват, че сега използват тези открития, за да „предоставят нов поглед върху биологията на стареенето при човека, предлагайки биомаркери за здравословно стареене и потенциални стратегии за увеличаване на продължителността на живота.
Резултатите се базират на проби от кръв, слюнка и урина, които Браняс е предоставила доброволно преди смъртта си през 2024 г., когато е била най-възрастният жив човек в света.
Според екип, ръководен от учени от Института за изследване на левкемия „Хосеп Карерас“ в Барселона, Браняс е имала клетки, които са се „чувствали“ или „се държали“ така, сякаш са много по-млади от хронологичната ѝ възраст. Тя е надвишавала средната продължителност на живота на жените в родната си Каталуния с повече от 30 години.
What can we learn from her?https://t.co/IAx7T5HdAV
— ScienceAlert (@ScienceAlert) September 24, 2025
В преклонната си възраст Браняс била в добро общо здравословно състояние, според учените, характеризиращо се с отлично сърдечно-съдово здраве и много ниски нива на възпаление.
Въпреки напредналата ѝ възраст, имунната ѝ система и чревният ѝ микробиом показвали маркери, съответстващи на тези на много по-млади жени. Тя също така имала изключително ниски нива на „лош“ холестерол и триглицериди и много високи нива на „добър“ холестерол.
Всички тези фактори могат да помогнат да се обясни отличното ѝ здраве и изключителното ѝ дълголетие.
Браняс е живяла психически, социално и физически активен живот , но е имала и късмет с генетиката. Макар че средиземноморската диета с високо съдържание на кисело мляко може да е играла роля за дългия ѝ живот, екстремното дълголетие вероятно е повлияно от широк спектър от генетични и екологични променливи.
Интересното е, че учените са забелязали „огромна ерозия“ в теломерите на Браняс – капачките в края на хромозомите ѝ.
Теломерите защитават нашия генетичен материал, а по-късите са свързани с по-висок риск от смърт. Последните проучвания обаче показват, че сред най-старите от старите, теломерите всъщност не са полезен биомаркер на стареенето.
Всъщност, много късите теломери може да са ѝ дали предимство. Хипотетично погледнато, пишат авторите, краткият живот на клетките в тялото ѝ може да е спрял разпространението на рака .
„Картината, която се очертава от нашето проучване, макар и извлечена само от този един изключителен индивид, показва, че изключително напредналата възраст и лошото здраве не са неразривно свързани“, пишат изследователите, водени от епигенетиците Елой Сантос-Пужол и Алейкс Ногера-Кастелс.
Изследванията само върху един човек, особено върху такъв забележителен като Браняс, са ограничени в това, което могат да разкрият за останалите от нас. Сантос-Пухол, Ногера-Кастелс и техните колеги в Испания признават, че са необходими по-големи кохорти, за да се екстраполират резултатите им.
Но по-мащабни проучвания, сравняващи изключително дълголетни хора с техните по-кратколетни връстници, също така са открили биомаркери, които отличават някои хора, включително уникални характеристики , които могат да им помогнат да устоят на болести.
Столетниците са най-бързо развиващата се демографска група в света, но само 1 на 10 души , които доживяват 100 години, доживяват до следващото десетилетие. Това, което Браняс е предоставила на изследователите, е рядка възможност да проучат възможните пътища, които правят възможна екстремно дълга човешка продължителност на живота.
