Д ревен текст твърди, че разкрива името на войника, който е пробол Исус с копие, нанасяйки последния смъртоносен удар, докато той е разпънат на кръста. Евангелието от Никодим, известно още като Деянията на Пилат, не е прието в традиционната Библия поради дебати относно авторството, датата и богословската последователност, пише Daily Mail.
Но
скрито на страниците му е името „Лонгин“,
отбелязано като войникът, който е взел копие, е пробол страната на Исус, от която са се разляли кръв и вода. Това отразява разказа в Йоан 19:34: „Но един от войниците прободе страната Му с копие и веднага изтекоха кръв и вода“.
Въпреки че Лонгин никога не е споменаван в каноничните писания, християнската легенда отдавна го свързва с войника на разпятието, който е станал свидетел на свръхестествените събития и е приел християнството. Истории за Лонгин са се предавали през поколенията, разказвайки как е проповядвал евангелието и е бил убит заради вярата си по време, когато християнството е било забранено.
Няма исторически доказателства, потвърждаващи, че Лонгин е бил реална личност, но има поразителна негова статуя, която стои под купола на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.
Макар че авторът на забранения текст е загадка, много учени предполагат, че е написан от Никодим, фарисей, споменат в Евангелието от Йоан, който е помагал при погребението на Исус. Други експерти обаче твърдят, че е написан по-късно, през IV в., от неизвестен човек.
Историята на Лонгин, макар и да не е в традиционното Свето писание, е история за изкуплението. Легендата разказва, че той е бил римски стотник при Пилат Понтийски, управителят, който осъдил Исус на смърт. Лонгин е бил натоварен със задачата да застане в подножието на кръста и да намушка Исус в ребрата, след като краката му са били счупени от други римски войници.
Според източноправославната традиция, Лонгин е този, който е казал: „Наистина Този беше Божият Син“ (Матей 27:54) след земетресението, случило се след смъртта на Исус. Разказите твърдят също, че войникът е бил почти сляп, но когато кръв и вода са се стичали от страната на Исус, те са паднали по лицето му и са възстановили зрението му.
Според християнската традиция, Лонгин е бил сред войниците, назначени да пазят гробницата на Христос,
за да предотвратят кражбата на тялото. Когато Исус е възкръснал от мъртвите, стражите са били смаяни и са избягали, според традиционната Библия. Но легендата за Лонгий разказва, че еврейските власти са се опитали да подкупят войниците, за да твърдят, че тялото е било откраднато, но той е отказал.
Смята се, че Лонгин се е завърнал в родината си в Турция, където е продължил да разпространява посланието за възкресението на Христос. Според раннохристиянската традиция, той е арестуван заради новооткритата си вяра и брутално измъчван. Според сведенията зъбите му са били извадени, а езикът му отрязан, но той по чудо продължил да говори ясно. По-късно Лонгин е екзекутиран чрез обезглавяване.
Много свещени книги са пропуснати от Библията, една от които е Книгата на Юбилея,
която разказва за гиганти, бродещи по земята по времето на Ной.
Книгата Битие казва, че потопът се е случил, защото човечеството е станало нечестиво, докато пропуснатият текст гласи, че това се дължи на „Наблюдателите“ или падналите ангели, които са взели човешки съпруги и са имали гигантско потомство, което е погълнало всичко.
Книгата на Юбилея описва насилието и покварата, които гигантите и техните потомци са донесли, като канибализация и грехове, водещи до широко разпространено зло на Земята. „И Господ унищожи всичко от лицето на земята; поради нечестието на делата им и поради кръвта, която бяха проляли сред земята, Той унищожи всичко“, гласи Глава 10:25.
Книгата на Юбилея е открита в пещери по северозападния бряг на Мъртво море, на около 24 километра източно от Йерусалим. Въпреки че главите преразказват книгите Битие и Изход, тя не е била считана за канонична от еврейската и християнската общност поради свръхестествени елементи и липса на духовно съдържание и апостолско авторство.
