С ред събрани блестящи златни съкровища от Иберийската бронзова епоха, чифт корозирали предмети може би са най-ценните от всички. Една матова гривна и ръждясала куха полусфера, украсена със злато, са изковани, установяват изследователите, не от метал, извлечен от земните недра, а от желязо от метеорити, паднали от небето.
Откритието, ръководено от вече пенсионирания ръководител на консервацията в Националния археологически музей на Испания Салвадор Ровира-Льоренс, беше представено в научна статия през 2024 г. и предполага, че металургичните технологии и техники в Иберия преди повече от 3000 години са били много по-напреднали, отколкото сме смятали.
Съкровището от Вилена, както е известно това находище от 66 предмета, предимно от злато, е открито преди повече от 60 години (през 1963 г.) на територията на днешния Аликанте в Испания и оттогава се смята за един от най-важните примери за златарство от Бронзовата епоха на Иберийския полуостров и в цяла Европа.
Определянето на възрастта на колекцията се оказа донякъде трудно заради два предмета: малка, куха полусфера, за която се смята, че е била част от скиптър или дръжка на меч, и една-единствена гривна, подобна на торк. И двата предмета имат това, което археолозите описват като „железен“ външен вид – тоест изглеждат като изработени от желязо.
На Иберийския полуостров Желязната епоха, когато топеното земно желязо започва да измества бронза, не започва преди около 850 г. пр.н.е. Проблемът е, че златните предмети са датирани между 1500 и 1200 г. пр.н.е. Така изясняването на мястото на тези „железни“ артефакти в контекста на Съкровището от Вилена се превръща в загадка.
Но желязната руда от земната кора не е единственият източник на ковко желязо. По света съществуват редица предмети от преджелязната епоха, изковани от материал с метеоритен произход. Най-известният пример е кинжалът от метеоритно желязо на египетския фараон Тутанкамон, но има и други оръжия от Бронзовата епоха, изработени от този материал, които са били изключително ценени.
Съществува начин да се направи разлика: желязото от метеорити съдържа значително по-високо количество никел от желязото, добито от земните недра. Затова изследователите получили разрешение от Общинския археологически музей във Вилена, където се съхранява колекцията, внимателно да изследват двата артефакта и да определят точното съдържание на никел в тях.
Те взели внимателно проби от двата предмета и подложили материала на масспектрометричен анализ, за да установят състава му. Въпреки високата степен на корозия, която променя елементния състав на артефактите, резултатите категорично предполагат, че както полусферата, така и гривната са изработени от метеоритно желязо.
Това елегантно решава дилемата как двата предмета се вписват в останалата част от колекцията: те са изработени приблизително по същото време, датиращо от около 1400 до 1200 г. пр.н.е.
„Наличните данни сочат, че полусферата и гривната от Съкровището от Вилена към момента биха били първите два предмета, които могат да бъдат отнесени към метеоритно желязо на Иберийския полуостров“, обясняват изследователите в своята публикация, „което съответства на къснобронзова хронология, предхождаща началото на масовото производство на земно желязо“.
Тъй като предметите са силно корозирали, резултатите не са окончателни. Но екипът отбелязва, че съществуват по-нови, неинвазивни техники, които биха могли да бъдат приложени, за да се получи по-подробен набор от данни и да се затвърдят изводите.
Резултатите са публикувани в списание Trabajos de Prehistoria.
