П равославната църква почита на 10 март паметта на Св. мъченица Галина. Тя става една от жертвите, пострадали при управлението на император Деций Траян в гр. Коринт (дн. Гърция).
Била е последователка на Св. мъч. Кодрат. По това време много мъже и жени, верни на Христовата вяра, стават жертви на областния управител, предприел гонения срещу християните в областта. По време на своето детство, Галина е много палаво момиченце и често е част от момчешките компании. В младежките си години става доста кокетна и около нея винаги има много ухажори.
В зрелите си години, Галина е властна и доста твърда жена и затова често има голям успех в бизнеса си. Приятел само с тези, от които може да извлече полза. Тя е пряма и казва каквото мисли, дори, когато осъзнава, че може да нарани човека срещу себе си.
Като съпруга винаги прави забележки на съпруга си и редовно му показва недостатъците. С нея може да живее само човек, който искрено и предано я обича. Тя е изключително ерудирана.
Според някои от вярванията името произхожда от старинното „гал“, което означава мургав и здрав. В древността мургавите хора са били по-тачени, защото бледността била смятана за болестно състояние. Някои източници посочват, че името има гръцки произход - Galini и означава тишина, а старобългарската му версия означава покой, безветрие.
Съществува и версия, че Галина произлиза от глагола „галя“. Което пък води към версията, че „галя“ идва от символа за майчината любов и закрила. Независимо от произхода обаче според народните вярвания всеки, който носи това име, ще бъде обичан.
Имен ден празнуват всички, носещи имената Галина, Гала, Галя, Галка, Галуна, Галин и производните на тях.
На този ден честваме и паметта на свети мъченик Кодрат и на негови последователи.
В средата на трети век император Деций Траян наложил задължителен за всички поданици култ към бог Юпитер и към „гения“ (личността) на императора. През януари 250 г. издал едикт и задължил жителите на империята (с изключение на евреите) на определени дни да принасят жертви на езическите божества. В замяна на това те получавали удостоверение, че са изразили почитта си към римската държава. Християните обаче не можели да се подчинят на тази заповед, защото това означавало да се отрекат от вярата си в Иисус Христос. Затова веднага станали жертва на масови гонения.
По това време като мнозина други и една християнка от Коринт избягала в планината, за да се спаси от преследванията. Била бременна и в планинската пустош родила син, но скоро след това умряла. Момчето оцеляло по чуден начин и било отгледано от християни, които го нарекли Кодрат (от латинското Квадратус).
Кодрат получил не само християнско възпитание, но и добро образование, изучил лекарското изкуство и се прочул като добър лечител и свят по живот човек. Много от неговите приятели и последователи също станали християни и общували с Кодрат, молели се заедно и вършели добри дела в полза на болните и нуждаещите се. Сред тях били Киприан, Дионисий, Анект, Павел, Крискент и други.
А когато военният управител на Коринт започнал да принуждава християните да се отрекат от вярата си, се стигнало до множество случаи на изтезания и убийства на Христовите последователи. Тъй като Кодрат бил най-възрастният, той пръв защитил вярата в Христос и тогава започнали мъченията му. Светецът не само проявил твърдост, но и насърчавал другите да не се страхуват и да не се отричат от вярата си. Накрая всички били осъдени на обезглавяване с меч. С тях пострадали за Христос и много свети жени.
