В „Драмата“ – напрегната комедия, която би трябвало да се върти около изключително сериозен случай на предсватбена треска – Робърт Патинсън прави едно от най-изнервените и напрегнати изпълнения в историята на киното. О, разбира се, Денис Хопър беше далеч по-изнервящ в „Апокалипсис сега“, както и Никълъс Кейдж, който буквално правеше спазми и изгаряше бушоните в „Целувката на вампира“. Но има една уловка: тук Патинсън би трябвало да играе нормален човек, пише Variety.
#TheDrama review: Kristoffer Borgli's squirm comedy, starring Zendaya and Robert Pattinson, would be as provocative as it wants to be if you could believe it. https://t.co/TlYfkJh9xH
— Variety (@Variety) March 31, 2026
Той е в ролята на Чарли – куратор на музей и типично юпи в британски стил, който е напът да се ожени и скоро ще получи съвсем основателна причина да изпадне в пълна нервна криза. И все пак Патинсън – блед и мрачен, с коса, падаща пред очите, гледащ през очилата си с комично сериозно изражение – е изнервен още от първата сцена. Тя представлява сладникава среща (къде другаде?) в луксозно кафене. Чарли се преструва, че е чел романа, в който се е зачела Ема (Зендая), седнала на прозореца. Това е хитрост, която лесно можете да си представите в някой стар филм с Хю Грант, но Патинсън я разиграва с енергията на истински преследвач. Идва ти да кажеш на героя му: „Ако ще стигаш толкова далеч в лъжите само за да се запознаеш с едно момиче, поне се отпусни малко!“
Чарли обаче не е единственият, който потрепва нервно; целият филм е такъв. Сценаристът и режисьор Кристофър Боргли, който направи отличната сатира за телесния ужас и медийния нарцисизъм „Омръзна ми от себе си“, както и крайно странната комедия с Никълъс Кейдж „Сценарий-мечта“, заснема тази случайна среща така, сякаш прави римейк на „До последен дъх“ на Годар. Всичко е заснето с хиперреалистично осветление и достатъчно насечен монтаж (jump cuts), за да внуши, че се случва нещо съдбоносно. Боргли е талантлив режисьор, но в „Драмата“ той не спира да прескача – назад във времето, а също и в рамките на самите сцени, като целта е да ни зарази с доза токсична тревожност. Това му се получава, но смесицата от тонове е обезпокоителна и на моменти малко озадачаваща. Трябва ли да се смеем, или да затаим дъх, когато здравият разум на героя започва да се пропуква?
Exclusive new look at Zendaya and Robert Pattinson in ‘THE DRAMA.’
— Film Updates (@FilmUpdates) March 30, 2026
A happily engaged couple is put to the test when an unexpected turn sends their wedding week off the rails.
In theaters April 3. pic.twitter.com/uPo559B2DZ
Чарли и Ема стават двойка, а развитието на връзката им е показано чрез светкавични монтажи (горещ секс, смях, мързелуване). След това филмът прескача напред към сватбата им. Седмица преди голямото събитие те тестват сватбеното меню в ресторанта (спират се на ризото с гъби), пият твърде много розе на единствената маса, където седят заедно с кума на Чарли – общителния Майк (Мамуду Ати), и неговата съпруга – остроумната Рейчъл (Алана Хаим), която е шаферка. Четиримата започват да играят игра: „Кое е най-лошото нещо, което някога сте правили?“. Един от тях споделя истинско безумие: Рейчъл веднъж се озовала в хижа в гората с момче с умствени увреждания, което било толкова досадно, че тя го заключила в килера и го оставила там. Да крещи. Колкото и да се опитвате да си представите най-лошото нещо, което някой е правил, това е наистина ужасно. (Фактът, че Рейчъл все още говори за това със самодоволство, прави нещата още по-лоши.)
Но тогава Ема проговаря и това, което има да каже, смайва всички (и то съвсем не в добрия смисъл). Ема, в чийто образ влиза Зендая, изглежда като истински позитивен човек – тя е въплъщение на ентусиазираната, усмихната и добре адаптирана млада жена, с която всеки лесно би се асоциирал. За Чарли (а и за нас) тя изглежда като пълна изненада. Но познайте какво? На масата Ема признава, че когато е била на 15 години – срамежлива, изолирана и в пика на тормоза в училище – едва не е извършила масова стрелба в гимназията си. Имала е пистолета (пушката на баща си), имала е план за действие и силно желание. Щеше да го направи! (Дори се е упражнявала с пушката, от което е оглушала с едното ухо.) Обстоятелствата обаче се намесили и тя не го направила. В момента, в който разказва тази история, всички на масата изпадат в шок. Особено Чарли. Те просто играят забавна салонна игра и изведнъж той е обзет от ужас, че е напът да се ожени за психопат.
First clip from ‘THE DRAMA’, starring Robert Pattinson and Zendaya.
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm) March 17, 2026
The film follows a couple whose relationship takes a major unexpected turn after one reveals a horrifying secret to the other. pic.twitter.com/naoZ484FSz
Това е основната концепция на „Драмата“ и от самото начало тя е едновременно бодлива, забавна и... не съвсем убедителна. Един прост въпрос: Как човек почти може да извърши стрелба в училище? Разбирам, че филмът представя това като провокативен комичен похват. Но дори когато „Драмата“ се връща към юношеството на Ема (където е изиграна от Джордин Кюрет, представяща я като убедително нещастна и травмирана), това, което виждаме, е просто една самотна тийнейджърка, хранеща се с интернет мемета (и реални трагедии), която сама си внушава фантазията, че може би – само може би – е способна да извърши ужасяващо престъпление.
Мога да си представя един съвременен тийнейджър да се чувства по този начин. Но това не е същото като да кажеш „тя почти го направи“, което, честно казано, си е доста глупава идея. Не повярвах на това – и нямаше да е необходимо да го приемам, ако филмът просто ни показваше, че Чарли, ужасен от това разкритие за миналото на годеницата си, е тласнат към невротичен срив. Това се случва, но филмът държи да ни внуши и другото... че тя наистина почти го е направила. Като се има предвид цялостното излъчване на Ема, която виждаме пред себе си (да не говорим за факта, че жените стрелци са изключително голяма рядкост), това твърдение изглежда твърде неправдоподобно.
Въпреки това безизразният сатиричен механизъм на „Драмата“ е задвижен така, че Чарли постепенно ще се разпадне психически. А Патинсън със сигурност е много умел в това да преминава от нервно потрепване към още по-силно такова, представяяйки всичко като компулсивен, уж рационален вътрешен диалог със самия себе си. Дали Чарли наистина иска да се ожени за Ема? Оправдани ли са страховете му? Или това, което изпитва, е просто хиперболизирана версия на предсватбената тревожност – сватбената драма – която е нормална, защото на подсъзнателно ниво е нещо първично?
New trailer for ‘THE DRAMA’, starring Robert Pattinson and Zendaya.
— DiscussingFilm (@DiscussingFilm) February 3, 2026
The film follows a couple whose relationship takes a major unexpected turn after one reveals a horrifying secret to the other.
In theaters on April 3. pic.twitter.com/AAw8oFYOui
Звучи така, сякаш се занимавам с онази досадна практика да се заяждам с „правдоподобността“ на една черна комедия. Но когато една комедия е направена в толкова клиничен психодраматичен режим, какъвто е случаят с „Драмата“ (Боргли, който е от Норвегия, режисира със скандинавска vérité автентичност), нашата вяра в случващото се е именно нещото, което крепи шегата. Въпреки това Боргли е шеговито провокативен режисьор („Омръзна ми от себе си“ беше за момиче, което се самоосакатява, за да привлече внимание; там също се препращаше към стрелба в училище) и начинът, по който той постепенно засилва фактора на черната комедия в „Драмата“, ни държи приковани към екрана. Част от филма е кисела сатира на предсватбените ритуали – като първия танц, за който Чарли и Ема старателно репетират с нелепо строг треньор. Случват се обезпокоителни неща (като например Ема, която наблюдава как диджеят им пуши хероин на улицата), има много тревога, изразена в буквално повръщане на екрана, и дори се води продължаващ етичен дебат: По-лошо ли е почти да извършиш масова стрелба от това действително да заключиш безпомощно дете в килер?
Зендая демонстрира пълна харизма тук, макар че ми се искаше нейният герой да беше написан с повече намеци за тъмна страна в настоящето. Тя по същество играе балансиращия, нормален образ, а изнервеният Чарли на Патинсън е този, който е под светлините на прожекторите. Но неговото изпълнение наистина идва на фокус с напредването на филма, тъй като сценарият му дава все повече и повече причини да се разпадне. Осъзнаваме колко е откачен всъщност, когато прави агресивен замах към музейната си асистентка Миша (Хейли Бентън Гейтс). Това помага да се подготви кулминационният фарс на сватбената сцена – която, след цялото колебание и лутане на филма, се оказва финал, постигащ целта си. За Кристофър Боргли трябва да се каже само едно: в „Драмата“ той е оригинален, точно като нехранимайкото, доведено дете на „Догма 95“ и филма „Сватбени гости“.
