Н а 10 юли почитаме паметта на 45 християни, които приели вярата в Иисус Христос и въпреки гоненията не склонили да се откажат от нея и да се върнат към езическите божества.
Това били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър и още 40 доблестни мъже, отличаващи се с произход, образование и добродетелен живот. Те пострадали в 319 г. при управлението на източния съимператор Лициний.
Наистина през 313 г. той, заедно с Константин (Велики), подписал Медиоланския едикт, с който християнството било признато за "позволена религия" и така формално спрели гоненията. Но роденият на Балканите Лициний като упорит езичник много скоро отново започнал да преследва християните, защото бил в конфликт със западния съимператор Константин, по чието предложение бил издаден едиктът за веротърпимост.
Жертва на тази преднамерена жестокост станали и никополските християни. Те не чакали да ги издирват и залавят, а сами заявили пред властите, че са последователи на Христос и не се страхуват от гонения и мъчения, дори и живота си биха дали за своя Спасител. Тогава всички тези 45 души били оковани в железни вериги и затворени в тъмница. Там жестоко ги изтезавали, но мъчениците твърдо понасяли всичко. Накрая им отрязали ръцете и краката, изгорили телата им в клада и след това захвърлили костите им в река Лик. Други християни тайно ги събрали и погребали. По-късно на същото място построили църква в чест на мъчениците.
В този ден се чества и паметта на преподобния Антоний Печерски, известен подвижник (X-XI век). Той първо отишъл на Атон, където дълги години живял като отшелник, а като се завърнал, основал край Киев известната Киевопечорска лавра.
