Ж ивял в над 40 държави, преплувал културни граници и приел света като свой дом, Або избира да се върне. Но за него България не е просто държава – тя е пространство на възможности, изпитание за духа, пулс от хаос и ред, в който човек може да намери себе си. Не заради географския ѝ адрес, а заради хората, които я населяват.
Або не е просто писател, журналист и преводач. Той е наблюдател на обществото, безмилостен към абсурдите, но и убеден, че промяната започва от всеки един от нас. Неговите книги „Поводи за връщане“ и „Тука е така“ разказват за това, което често премълчаваме – примирението, което ни държи в застой, и малките революции, които можем да направим сами.
Книгите, които не са просто истории
„Тука е така“ не е просто сборник с есета – това е диагноза. „Хората се оправдават – навсякъде било така. Това е удобно, но е и капан. Защото, ако вярваш, че нищо не може да се промени, ти самият никога няма да се опиташ“, споделя Або. Историите в книгата му не са анекдоти – те са отражение на реалността, в която живеем, с нейните парадокси и компромиси.
Защо да се върнеш, когато можеш да останеш далеч?
Живял е на четири континента, посетил е над 40 държави, по-дълго се задържа в Англия, където преподава испански език. И все пак избира да се върне в България. „Не заради носталгията, а защото тук се чувствам добре. Тук има една непринуденост на живота, която липсва на много други места“, казва той.
Роман, който никой не иска да публикува на Запад
Предстоящият му роман, първоначално написан на английски, разглежда абсурдите на британската образователна система и опасностите на политическата коректност. „Темата е щекотлива – и това се оказа проблем за издателите във Великобритания“, разказва Або. Получава положителни отговори от няколко агенти, но никой не се осмелява да поеме риска. Основният мотив – книгата повдига въпроси, които „не са в духа на съвременните ценности“. Или казано по-просто – говори за неща, които много хора предпочитат да премълчават.
Въпреки това, в САЩ романът среща интерес и Або подписва договор с американско издателство. Процесът по издаването зад океана е в ход, но заради забавяне, българските читатели вероятно ще имат възможност да прочетат тази провокативна история първи. В момента книгата се превежда на български от Александър Маринов – Санчо, а текстът вече е в процес на редакция.
Учителят в Англия – реалност, достойна за роман
Романът е вдъхновен от личния му опит, но надгражда с разкази и преживявания на негови колеги – учители в Англия, които споделят нелепите ситуации, в които са изпадали заради бюрократичните правила и екстремната политическа коректност. Главният герой е чужденец, преподавател в английска гимназия – образ, който не е автобиографичен, но е базиран на реален познат на Або. „Исках да покажа колко тежко може да бъде за един млад мъж да бъде учител в система, в която учениците имат неограничена власт, а учителите носят цялата отговорност. Достатъчно е едно обвинение – независимо дали е истина или не – за да срине кариерата ти“, разказва Або.
Според него политическата коректност в британската образователна система е станала толкова крайна, че вече работи срещу себе си. „Виждаш как учители се страхуват от учениците си. Как млади преподаватели напускат, защото не могат да се защитят от несправедливи обвинения. Как системата наказва тези, които задават неудобни въпроси.“
Преводачът, който разговаря с авторите си
Або не просто превежда – той влиза в диалог с текстовете. Работата му по автобиографията на Алексей Навални е доказателство за това. „Опитвам се да предам не само смисъла, но и гласа на автора“, обяснява той. Разказите на Навални за системата, която принуждава хората да действат против убежденията си, му напомнят за механизмите, с които и други общества подтискат несъгласието.
Мястото на литературата в живота
„Не трябва да предозираш с литература“, смята Або. „Човек трябва да живее, не само да чете за живота.“ Според него писането е занаят, но не и гаранция за доходи. „Можеш да се издържаш от книги само ако си сред тримата най-продавани автори. И то не винаги.“
Какво ни обединява?
„Ако нещо ни сплотява като народ, то е способността ни да функционираме в хаоса“, казва Або. И в това има истина – в страна, в която всичко изглежда непредвидимо, хората намират начини да оцеляват, да се адаптират и да продължават напред.
Изборът да се върне и да остане тук не е патриотичен жест, а осъзнато решение. „Тук съм, защото тук намирам смисъл. Не в държавата, а в хората.“
Благой Цицелков е български журналист и продуцент. От 15 май 2021 г. е член на Управителния съвет на Съюз на българските журналисти.
Носител е на десетки журналистически награди и обществени отличия, сред които „Млад журналист“ от фонд „Валя Крушкина“ за 2014 г., печели специална награда на фестивала „Българската Европа 2015“ за документалната поредица „В търсене на Камен“, отличен е и с приза „Скритото добро“ на Столична община през 2016 г., а през 2017 г. е отличен и в кампанията „Достойните българи 2017“. Същата година получава и наградата „Млад журналист“ от Съюз на българските журналисти. През 2018 г. Цицелков получава отличие от конкурса „Журналистика за хората“, организиран от фонд „Валя Крушкина“. Заради отличието си в конкурса през 2014 и 2018 г. Цицелков е ментор на ученици по програмата „Журналисти в училище“, като всяка година е избиран за такъв от различни деца в страната. През 2019 г. е отличен в същата категория на СБЖ.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
